За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отбелязан в Пловдив през 1909 година. Честването на делото на народните будители – личности, допринесли изключително много към изграждането на българския дух, строители на българското Възраждане – изразява преклонението на българина пред подвига на учителите, просветителите и духовните водачи на нацията. Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители и ги канонизират като светци в своята историческа памет. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България – през 1869 г. – се създава Българското книжовно дружество, което слага началото на Българската академия на науките.

През 1922 година Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички „заслужили българи“. Предложение за това внася тогавашният министър на народното просвещение – Стоян Омарчевски. През 1945 година празникът е отменен, но традицията е възобновена на 28 октомври 1992 г. със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36. Народно събрание. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

Българската академия на науките и Съюзът на учените в България ще отбележат Деня на народните будители с тържествено събрание. Честването ще се проведе на 1 ноември 2023 г. от 11:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН (София, ул. “15 ноември” № 1).

Централната библиотека и Научният архив на БАН ще представят изложба, посветена на 170-годишнината от рождението на Стефан Панаретов – общественик, дипломат, възрожденски просветител и един от най-големите дарители на БАН.

Честит празник!

Министър-председателят на Република България акад. Николай Денков и председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски откриха новия български суперкомпютър „Хемус“, който е част от Инфраструктурен комплекс за дигитална трансформация и високопроизводителни пресмятания на “Център за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии”.

Официалната церемония по откриването се състоя вчера в Института по математика и информатика към БАН. На нея присъстваха проф. Генка Петрова, зам.-министър на образованието и науката, Бойко Благоев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Мария Косанова, управляващ директор на търговското представителство на Hewlett Packard Enterprise в България, представители на академичните среди и бизнеса.

Новосъздадената инфраструктура е уникален комплекс, изграден с използването на най-съвременни технологии, които включват: суперкомпютър, система за съхранение на данни, центрове за разработка на приложения и лаборатория за 3D дигитализация и микроструктурен анализ.

Снимки: БТА

Суперкомпютърът „Хемус“ е с близо 100 000 ядра и с производителност над 3 PetaFlops (със скорост над 3 х 10¹⁵ операции с плаваща запетая в секунда). Той дава възможност за извършване на мащабни научни изследвания в области, като изкуствен интелект, климатология, биоинформатика, лекарствен дизайн, широкомащабни симулации на високотехнологични материали и процеси, моделиране на динамични процеси в индустрията и високопроизводителен анализ на големи данни.

Системата за съхранение на данни дава възможност за съхранение и обработка на близо 6,72 ПетаБайта данни в съответствие с принципите FAIR, т.е, данни, които отговарят на принципите за намиране, достъпност, оперативна съвместимост и повторна употреба.

В центровете за разработка на приложения, разположени в ИИКТ и в шестте партньора на Центъра за върхови постижения по информатика и ИКТ, са изградени 7 високопроизводителни сървърни системи с графични ускорители и специализиран софтуер, свързани със суперкомпютъра и с дейта центъра, за обработка и визуализация на данни, разработка и тестване на приложения.

Лабораторията за 3D дигитализация и микроструктурен анализ разполага с преносими системи за лазерно сканиране, с комбинирана система за динамични изпитания и със система за индустриална рентгенова компютърна томография с възможност за in situ изследвания.

Научната инфраструктура, изградена с европейско и национално финансиране, е отговор на тенденциите за все по-голямото значение в световен мащаб на екстремно паралелните компютърни системи за пресмятания, моделиране и симулации, и на необходимостта от най-съвременни ресурси и нови методи, и протоколи за съхранение, индексиране и обработка на лавинообразно нарастващия обем на данни, събирани с използване на апаратура с висока разделителна способност, и в резултат от мащабни симулации. Разработена е платформа, която обхваща всички нива на изчислителната екосистема, включително мрежови, компютърни ресурси, и данни, софтуер, услуги и инструменти, за удобна и ефективна работа на мултидисциплинарните научни общности.

Снимки: БТА

Центърът за върхови постижения по информатика и ИКТ утвърждава позицията на България като регионален лидер в областта на информатиката и ИКТ, и дава възможност на водещи мултидисциплинарни екипи от учени да използват съвременни високопроизводителни изчислителни ресурси и системи за съхранение на данни за интензивни приложения с висок научен и социално-икономически ефект. Използва се модерен софтуер и протоколи за сигурен достъп и се споделят резултати. Чрез обучение и директна поддръжка на иновативни приложения се максимизира ползата от хардуера и се повишава конкурентоспособността на българските екипи от учени на международно ниво. Използването на модерни технологии и отворени протоколи ще спомогне за трансфера на знания и решаването на задачи, свързани с индустрията.

„Познавам работата на колегите, от години те разработват нови алгоритми. Работят на много високо ниво и имат нужда от техника на високо ниво. Българските учени участват в разработването на нови методи и в сътрудничество с международната научна общност.“ Това заяви премиерът Николай Денков, който участва в церемонията по откриването. Акад. Денков изрази увереност, че държавата ще работи за това да подобрява материалната база, за вдигане на нивото на научните кадри и за по-добро възнаграждение.

Новият инфраструктурен комплекс за дигитална трансформация и високопроизводителни пресмятания, изграден от Центъра за върхови постижения по информатика и ИКТ, е финансиран от Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020 г. чрез Европейския фонд за регионално развитие. Бенефициент на проекта е Институтът  по информационни и комуникационни технологии – БАН, а партньори са Институтът по математика и информатика – БАН, Институтът по механика – БАН, Националният институт по геофизика, геодезия и география – БАН, Пловдивският университет “Паисий Хилендарски”, Медицинският университет в София и Университетът по библиотекознание и информационни технологии.

На 19 октомври 2023 г. (четвъртък) от 10:00 часа на официална церемония в Института по математика и информатика – БАН (София, ул. „Акад. Георги Бончев“, блок 8, ниво 0) ще бъде открит инфраструктурен комплекс и ще бъде въведен в експлоатация новият български суперкомпютър. Събитието е част от изпълнението на проект „Център за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии“, който се реализира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Официалното откриване ще започне в 10:00 ч. в залата на високопроизводителния изчислителен комплекс с център за данни на Центъра за върхови постижения в ИМИ–БАН. Тържественото събитие ще продължи от 10:45 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките  (София, ул. „15 ноември“ №1), където ще бъдат представени интегрираната научноизследователска инфраструктура и някои от най-значимите постижения на Центъра. За участие в събитието в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН са поканени официални гости, представители на академичната общност и бизнеса, изпълнители на договори за изграждане на обекти на инфраструктурния комплекс, журналисти.

Центърът за върхови постижения (ЦВП) по Информатика и информационни и комуникационни технологии е консорциум, в който партньори са:

• Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН (водеща организация);
• Институт по математика и информатика – БАН;
• Институт по механика – БАН;
• Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН;
• Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“;
• Медицински университет – София;
• Университет по библиотекознание и информационни технологии.

Асоциирани академични партньори са Институтът по статистика и математически методи в икономиката – ТУ Виена (Австрия) и Фраунхоферовият Институт по индустриална математика в Кайзерслаутерн (Германия). Шест високотехнологични български компании са асоциирани индустриални партньори.

Дейността на Центъра за върхови постижения е насочена към създаване на интегрирана научно-изследователска електронна среда за решаване на актуални проблеми с висока научна и обществена значимост.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ за финансиране на ЦВП възлиза на 29 355 861.12 лева, от които 24 952 481.95 лева (85%) са предоставени от Европейския фонд за регионално развитие и 4 403 379.17 лева (15%) са национално съфинансиране.

Събитието от зала „Проф. Марин Дринов“ ще се излъчва онлайн в YouTube канала на БАН.