Начало2022-10-22T22:03:21+03:00
14.11.2022
БАН обяви одобрените кандидати по Национална програма „Млади учени и постдокторанти 2“
04.11.2022
Във Велико Търново бе поставена паметна плоча на академик Стефан Додунеков
01.11.2022
Наградите за принос в образованието и науката "Акад. Благовест Сендов" бяха връчени в Деня на народните будители
01.11.2022
Честит Ден на народните будители!
27.10.2022
75 години Институт по математика и информатика към Българската академия на науките

Новини

БАН обяви одобрените кандидати по Национална програма „Млади учени и постдокторанти 2“

Националната програма „Млади учени и постдокторанти 2“ е фокусирана върху привличането, задържането и развитието на висококвалифицирани млади учени и постдокторанти, чрез което да се постигне устойчиво възпроизвеждане на научния капацитет на национално ниво, да се осигури реинтеграция и реализация на млади и перспективни научни кадри, както и благоприятна среда за обмен на научни идеи.

Крайната цел е създаване на ново поколение висококвалифицирани учени, провеждащи качествени научни изследвания, отговорни към обществото, и с резултати, подпомагащи изпълнението на Националната стратегия за развитие на научните изследвания (НСРНИ).

На 10 ноември 2022 г. Управителният съвет на Българската академия на науките обяви одобрените за финансиране млади учени и постдокторанти за първия етап на изпълнение на Програмата. От младите учени, одобрени за бенефициенти на Програмата, 29 са външни за организацията, а 125 вече са назначени в съответните звена. Общо финансираните постдокторанти в БАН са 21, като всички те са външни.

За Института по математика и информатика в модул „Млади учени“ ще бъдат финансирани шестима изследователи:

  • Александра Кръстанова Николова,
  • Венцислав Юриев Полименов,
  • Весела Василева Георгиева,
  • Слави Георгиев Георгиев,
  • Теодор Викторов Бояджиев,
  • Христо Иванов Сариев.

В модул „Постдокторанти“ бенефициенти са:

  • Боян Светославов Костадинов,
  • Димитър Красимиров Коджабашев.
понеделник, 14 ноември 2022|Етикети: , , , |

Във Велико Търново бе поставена паметна плоча на академик Стефан Додунеков

На 10 ноември 2022 г. във Велико Търново тържествено беше открита Паметна плоча на академик Стефан Додунеков. Тя е поставена на Алея „Личности на България с принос за Велико Търново”.

Организатори и инициатори на събитието са Институтът по математика и информатика при Българската академия на науките, Съюзът на математиците в България и Регионалният академичен център при БАН във Велико Търново. На откриването присъстваха председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, Негово Високопреосвещенство Великотърновският Митрополит Григорий, заместник-кметът на община Велико Търново проф. Георги Камарашев, кметът на гр. Килифарево – родно място на акад. Додунеков – Димитър Събев, проф. Росица Додунекова, представители на местната власт и академичната общност от цялата страна, колеги и приятели на акад. Додунеков.

През 2022 година се навършват 10 години от кончината на академик Стефан Додунеков. Той е един от най-заслужилите и най-уважавани български математици, едновременно голям учен, забележителен организатор на науката, далновиден ръководител и прекрасен човек, дългогодишен директор на Института по математика и информатика към БАН, председател на Съюза на математиците в България – една от най-старите професионални организации в България, академик на Българската академия на науките и неин председател.

Акад. Додунеков е основател и президент на Математическото общество на Югоизточна Европа, учен с международна известност, преподавател по алгебра в няколко български университета. Той е сред основателите на Факултета по математика и информатика при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Създател е на школата по Теория на кодирането в България, която обединява учени от няколко български университета и Българската академия на науките.

Алеята „Личности на България с принос за Велико Търново” е създадена през 1997 г. с решение на Общинския съвет на Велико Търново. Тя е оформена в парковото пространство до Художествената галерия „Борис Денев”. В Алеята се поставят паметни знаци на изявени личности, допринесли с дейността си за развитието и утвърждаването на Велико Търново във всички области на живота. Идеята за поставянето на паметната плоча акад. Додунеков е на Инициативен комитет, в състава на който се включват изтъкнати учени и преподаватели, близки негови колеги и приятели.

Официалното откриване на паметната плоча отбеляза и началото на Националния семинар по Теория на кодирането, който се провежда от 10 до 13 ноември в парк-хотел „Севастократор” в с. Арбанаси. Семинарът е основан през 80-те години на 20. век от акад. Додунеков и оттогава се провежда ежегодно в края на годината. От 2014 година насам семинарът носи неговото име.

Наградите за принос в образованието и науката “Акад. Благовест Сендов” бяха връчени в Деня на народните будители

Академик Петър Кендеров и член-кореспондент Николай Николов от Института по математика и информатика към БАН са тазгодишните носители на приза “Акад. Благовест Сендов”. Наградата за принос в образованието и науката се връчва в Деня на народните будители от Университета по библиотекознание и информационни технологии от 2019 година насам. Официалната церемония се проведе в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Номинациите за това престижно отличие се правят от специални селекционни комисии с национално представителство, включващи изтъкнати университетски преподаватели, учени, синдикални дейци, експерти в сферата на образованието и науката и видни общественици.

Идеята за учредяване на специалното отличие възниква не само заради безспорните заслуги на акад. Благовест Сендов към българската наука и образование, но и заради неговия огромен принос в политическото, културното и общественото развитие на цялото ни общество. Той е бил ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Българската академия на науките и председател на Народното събрание на Република България.

Академик Петър Кендеров стана лауреат на Специалната национална награда „Акад. Благовест Сендов“ за изключителен принос в образованието и науката. Акад. Кендеров работи неуморно за откриването и развитието на потенциала на младите български таланти в областта на математиката, информатиката и компютърните науки. Неговото име отдавна е емблема на иновативността и креативността в образованието по математика и ИТ в България, а престижът на българското образование в очите на международните ни партньори израства все повече благодарение на неговата отдадена работа. Днес наградата му бе връчена лично от президента Георги Първанов и журналиста Валерия Велева.

Член-кореспондент Николай Николов бе отличен с Националната награда “Акад. Благовест Сендов” за принос в образованието и науката. Той е носител на Наградата за млад учен на ИМИ от 2000 година, а скоро след това и на Академичната награда за млади учени „Проф. Марин Дринов“ и на Наградата на Съюза на учените в България за млади учени. През 2014 г. става носител на Наградата „Питагор“ за утвърден учен в природните науки и математиката, както и на Наградата на БАН за високи научни постижения в информационните и комуникационните науки и технологии. Лауреат и на престижния Почетен знак на Президента на Република България. През 2017 година е избран за председател на Съюза на математиците в България.

Чл.-кор. Николов има значими научни резултати в многомерния комплексен анализ, теорията на плюрипотенциала, изпъкналата геометрия и др. Двадесет и пет години той подготвя и мотивира най-добрите млади български математици в националните ни отбори за Балканската и Международната олимпиади по математика, на които е бил ръководител и заместник-ръководител.

На церемонията в Народната библиотека днес наградата му бе връчена от министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов.

вторник, 1 ноември 2022|Етикети: |

Честит Ден на народните будители!

За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които с духа, мисълта и труда си създават българското Възраждане.

През 1922 година Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички “заслужили българи”. Предложение за това внася Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България. Както интелигенцията, така и обикновените хора от онова време са осъзнавали подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава Българското книжовно дружество, което слага началото на Българската академия на науките. (още…)

вторник, 1 ноември 2022|Етикети: |

75 години Институт по математика и информатика към Българската академия на науките

Институтът по математика и информатика (ИМИ) при БАН е създаден в първите години след края на Втората световна война с усилията и високия професионализъм на едно поколение български математици, които днес с признателност наричаме стожери на българската математика.

Благодарение на тяхната визионерска работа, на 27 октомври 1947 г. Управителният съвет на Българската академия на науките приема план за научната дейност през 1947/1948 г. В частта си за математически науки той включва работа на три комисии: Комисия за демографски изучавания (акад. Кирил Попов), Комисия за математически изучавания на репрезентативния метод в статистиката (акад. Никола Обрешков), Комисия за финансово математическо проучване на държавните и гарантираните от държавата външни облигационни заеми (акад. Кирил Попов).

Разработени са и подробни индивидуални планове на академиците-математици Иван Ценов, Любомир Чакалов, Никола Обрешков и Кирил Попов. С това са направени първите крачки за създаването на Природо-математичния клон на Академията, към който да бъдат развити научно-изследователски институти по отделни научни направления, сред които и математически институт.

Не е изненада, че динамиката на епохата и развитието на научните изследвания по математически науки се развиват така интензивно, че това налага новосформираната организация няколко пъти да променя своето име.

  • През 1949 г. е учреден Математически институт (МИ) при физико-математическия клон на академията и за негов ръководител е определен акад. Любомир Чакалов.
  • През 1961 г. МИ се преименува в Математически институт с изчислителен център (МИ с ИЦ), а през 1972 г. – в Институт по математика и механика с изчислителен център (ИММ с ИЦ).
  • През 1994 г. институтът вече носи името Институт по математика (ИМ).
  • Днешното наименование – Институт по математика и информатика – е от 1995 година.

С гордост можем да заявим, че от създаването си през 1947 г., и до днес, Институтът по математика и информатика е водещ български център за изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри, провеждащ целенасочена, дългосрочна и последователна политика, свързана с основните тенденции в развитието на математиката, информатиката и информационните технологии.

Интересни факти от историята на ИМИ:

През 1961 г. в МИ се създава първият в България изчислителен център.

В периода 1962-1964 г. се създава първата българска цифрова електронно-изчислителна машина Витоша.

През 1965 г. се създава първият електронен калкулатор Елка 6521.

През 1966 г. от МИ с ИЦ се отделя Централният институт по изчислителна техника (ЦИИТ).

През 1970 г. МИ с ИЦ и ФММ на СУ се интегрират в Единен център по математика и механика (ЕЦММ), който просъществува до 1988 г. Въвежда се Моделът на тристепенната система на университетско образование, която две десетилетия по-късно е възприета в цяла Европа (бакалавърска програма в Блок A, магистърска програма в Блок B и докторантска програма в Блок C).

През 1977 г. от ИММ с ИЦ се отделя Институт по механика и биомеханика, днес Институт по механика.

Сътрудници на ИМ с ИЦ са основно ядро в създадения през 1984 г. Координационен център по информатика и изчислителна техника при БАН (днес Институт по информационни и комуникационни технологии).

Съвместно с фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, фондация „Еврика“ и Съюза на математиците в България през 2000 г. ИМИ учредява Ученически институт по математика и информатика.

През 2006 г. в ИМИ е създаден Национален център по дигитализация на научно, културно и историческо наследство.

През 2019 година към ИМИ е създаден Международен център по математически науки – динамично изследователско звено за разработване и разпространение на авангардни нови направления в математиката. Центърът работи в сътрудничество с Institute of the Mathematical Sciences of the Americas (IMSA) към Университета на Маями, САЩ.

(още…)

четвъртък, 27 октомври 2022|Етикети: |

Администрация

НАГРАДА НА ИМИ

НАГРАДА НА ИМИ

Към сайта на наградата

Дарителска кампания

BIC: UNCRBGSF
IBAN: BG32UNCR76303100117336
Адрес: ИМИ-БАН,
ул. „Акад. Г. Бончев“ №8,
1113 София
Булстат: BG000665249

Полезни връзки

Go to Top