На 14 октомври 2021 г. в Института по математика и информатика при Българската академия на науките гостуваха г-жа Анджела Родел, изпълнителен директор на Програма „Фулбрайт“ България, и г-жа Мария Костова, програмен координатор за стипендианти от България. Те представиха работата на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“ и възможностите, които тя предлага за учени, изследователи и докторанти.

Срещата се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. В Заседателната зала на ИМИ присъстваха директорът на Института – проф. Петър Бойваленков, чл.-кор. Олег Мушкаров, председател на Научния съвет на ИМИ, проф. Величка Милушева, зам.-директор на ИМИ и др. За желаещите да участват в срещата колеги бе осигурена и zoom стая.

Стипендиите „Фулбрайт” за преподавателска и изследователска дейност дават възможност на български учени и университетски преподаватели да работят по специалността си от 3 до 5 месеца в престижни университети и научни институти в САЩ. От кандидатите се изисква докторска степен, владеене на английски език и покана от американско учебно заведение.

Крайният срок за подаване на документи за учебната 2022-2023 е 1 декември, 2021 г.
Повече информация и формуляри за кандидатстване могат да бъдат намерени тук.

Програма „Фулбрайт” дава възможност на млади изследователи в напреднал етап на редовна или задочна докторантура да работят в престижни университети и институти в САЩ.
Всяка година се предоставят 2 стипендии. От кандидатите се изисква владеене на английски език и е препоръчително да имат покана от американско учебно заведение.

Крайният срок за подаване на документи за учебната 2022-2023 е 1 декември, 2021 г.
Повече информация и формуляри за кандидатстване могат да бъдат намерени тук.

След приключване на представянето г-жа Родел и г-жа Костова посетиха Международния център по математически науки (МЦМН), където техни домакини бяха директорът на Центъра – чл.-кор. Мушкаров, и проф. Людмил Кацарков, научен директор на МЦМН, който се включи в събитието чрез zoom. На срещата бяха обсъдени възможности за сътрудничество и участие в програмите на „Фулбрайт“.

На тържествена церемония, която се състоя на 13 октомври 2021 г. от 11:00 часа в Аулата на Софийския университет, проф. дмн Николай Янев  получи почетното звание Doctor Honoris Causa и изнесе академично слово на тема “Разклоняващи се стохастични процеси като модели на популационна динамика”.

Проф. дмн Николай Янев е удостоен с почетното звание Doctor Honoris Causa на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с решение на Академичния съвет от 29 януари 2020 г. Ограниченията за провеждането на събития, предизвикани от пандемията с Ковид-19, попречиха церемонията да се проведе по-рано.

Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по математика и информатика и е по повод забележителния принос на проф. Янев за развитието на факултета, в частност на Катедра „Вероятности, операционни изследвания и статистика“, за приноса му за развитието на Софийския университет и за изключително високите му научни постижения.

Проф. Янев работи активно в областта на разклоняващите се стохастични процеси, теорията на възстановяването, регенериращите процеси, а също и техните приложения в клетъчната и молекулярната биология и раковите изследвания. Бил е директор на Института по математика и информатика в периода 1993-1999 година, а понастоящем е професор емеритус на ИМИ.

През 2019 година проф. Янев бе избран за Doctor Honoris Causa на Университета на Екстремадура, Испания. Повече за това може да прочетете тук.

Снимките от церемонията са любезно предоставени от Софийския университет.

Кралската шведска академия обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2021 година.

Клаус Хаселман (Max Planck Institute for Meteorology, Германия), Сюкуро Манабе (Princeton University, САЩ) и Джорджо Паризи (Sapienza University of Rome, Италия) са носителите на това най-престижно отличие за основополагащ принос към разбирането ни на сложните физични системи.

Сюкуро Мaнабе е на 90 години и заедно с 89-годишният Клаус Хаселман получават признанието на Академията за „физическото моделиране на земния климат и надеждното прогнозиране на глобалното затопляне“. Тяхното откритие „полага основите на нашето разбиране на земния климат и как човечеството влияе върху него“.

Манабе се интересува от темата от десетилетия. В своите изследвания още от 60-те години на миналия век той демонстрира как повишения в нивото на въглеродния диоксид влияят върху покачването на световната температура. Десет години по-късно Хаселман създава модел, който свързва климата с метеорологичните условия и обяснява защо климатичните модели са надежден начин за разчитане на привидно хаотичния характер на времето. Едновременно с това той търси и намира специфични сигнали за човешкото влияние върху климата.

Втората половина от наградата е присъдена на Джорджо Паризи, на 73 години, който открива “взаимодействието на хаоса и колебанията във физическите системи от атомни до планетарни мащаби”. Академията изтъква революционния му принос в теорията на неуредените материали и случайните процеси.

„Откритията, признати тази година, показват, че нашите познания за климата се основават на солидна научна основа, основана на строг анализ на наблюденията. Тазгодишните лауреати са допринесли за това да придобием по-задълбочен поглед върху свойствата и еволюцията на сложните физически системи “, заяви Торс Ханс Хансон, председател на Нобеловия комитет по физика.

На 27 и 28 септември 2021 г. в гр. Пловдив ще се състои 14. издание на конференцията „Образованието и изследванията в информационното общество“, организирана от Асоциацията за развитие на информационното общество, Института по математика и информатика при БАН, ФМИ на Софийски университет  „Свети Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото.

От своето първо издание през 2006 г. конференцията се утвърди като важно събитие с регионално значение в областта на актуалните теми в информатиката и ИТ и тяхното въздействие върху информационното общество. Тази година събитието доби нов облик и структура с международен мащаб.

Предвид голямото значение на двустранната връзка между горещата тема на нашето ежедневие – изкуственият интелект и образованието, конференцията ще бъде открита с доклада на проф. Мария Нишева-Павлова: „Курсове за изкуствен интелект в училище – сравнителен  анализ и заключения“. Другите участници ще представят интересни и оригинални изследвания в следните сесии: откриване на знания от данни и текст; приложения за извличане на знания; интелигентни системи; приложение на интелигенти методи за анализ в образованието; елементи за програмиране.

Два сателитни семинара допълват разнообразието от обхванати теми:

• уъркшоп по проект DISTILL „Дигитална трансформация в културата и изкуствата“ и
• уъркшоп „Последни постижения в информационната теория, практика и образование“.

Повече информация може да намерите на https://eris.adis.org