Начало2020-11-13T12:59:54+02:00
Европейска нощ на учените 2020
27.11.2020
27.11.2020
UNESCO World Heritage Centre поздрави участниците и организаторите на DiPP2020
27.10.2020
Българската академия на науките избра проф. Максим Концевич за свой чуждестранен член
23.10.2020
Математик е носител на Нобеловата награда за физика за 2020 година
07.10.2020
Президентът Румен Радев награди носителите на Наградата „Джон Атанасов“ за 2020 година
06.10.2020

Предстоящи събития

Новини

Европейска нощ на учените 2020

Европейска нощ на учените е емблематично събитие, което предоставя на изследователите възможността да покажат разнообразието на науката и нейното въздействие върху ежедневието на гражданите и да стимулират интереса към изследователската кариера – особено сред младите хора. Събитията имат за основна цел да покажат по един интерактивен и ангажиращ начин как изследователите и тяхната работа допринасят за развитието на обществото.

Ежегодно форумът се провежда едновременно в над 300 градd в цяла Европа и по света. Тази година събитията, участващи в Нощта на учените, са виртуални.

Институтът по математика и информатика участва в Европейската нощ на учените в рамките на проекта H2020-MSCA-NIGHT-2020-955283, K-TRIO 4 „Учените в триъгълника на знания“, финансиран по програма „Хоризонт 2020“, „Дейности Мария Склодовска-Кюри“. За осъществяването на дейностите по проекта ИМИ си партнира със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Тракийския университет, Медицинския университет – Варна, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, „Център по растителна системна биология и биотехнология“ и неправителствените организации Сдружение „Форум Наука“ и Клуб „Млади таланти“.

Главната цел на проекта съвпада с основната идея на Европейската инициатива: „да приближим учените до широката общественост и да увеличим осведомеността за научните и иновационни дейности върху ежедневието на хората, което от своя страна да привлече младите хора към научна кариера“. Сред дългосрочните цели на проекта са да се поощри интересът на младите таланти към изследователска кариера в академична или бизнес среда, да се формира нова култура на креативност, научно любопитство и иновационен дух. (още…)

петък, 27 ноември 2020|Етикети: , , |

UNESCO World Heritage Centre поздрави участниците и организаторите на DiPP2020

Мехтилд Рьослер, директор на UNESCO World Heritage Centre, поднесе поздравления до участниците и организаторите на Десетата международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство“. Госпожа Рьослер поздрави специално авторите, участващи в висококачественото издание, за значимия им принос в една жизненоважна област – приложение на дигиталните методи за опазване на културно наследство. Сборникът на конференцията бе оценен високо за отличния преглед на съществуващи научни проекти и приложения в сферата на дигитализацията, документирането, архивирането и опазването на материално и нематериално културно наследство.

Международната конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство“ се организира ежегодно от Института по математика и информатика – БАН от 2011 година.

За десет години конференцията се превърна в традиционна международна среща на учени, работещи в страната и в чужбина, с техни колеги от престижни научни центрове в света за представяне на последните научни постижения в областта на ИКТ за културно и научно наследство и за набелязване на насоки за бъдещи изследвания. В десетте издания на DiPP са участвали повече от 480 учени от страни като България, Германия, Гърция, Израел, Италия, Китай, Латвия, Португалия, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия,Унгария, Украйна, Франция, Нидерландия, Чехия, Швейцария и др. Традиционно докладите се публикуват в сборник с отворен достъп на адрес: http://dipp.math.bas.bg, който се индексира и реферира в Scopus и Web of Science от 2018 година.

Вече осма година конференцията се организира под патронажа на ЮНЕСКО и получава приветствено писмо лично от Секретариата на ЮНЕСКО.

Пълният текст на поздравителния адрес е достъпен на адрес: http://dipp2020.math.bas.bg/images/Ref12887.pdf

вторник, 27 октомври 2020|Етикети: |

Българската академия на науките избра проф. Максим Концевич за свой чуждестранен член

На 8 октомври тази година Събранието на академиците на Българската академия на науките избра за свой чуждестранен член професор Максим Концевич. Неговата номинация бе издигната по инициатива на секция „Анализ, геометрия и топология“ на Института по математика и информатика и бе подкрепена от Научния съвет на Института.

Максим Концевич е професор в Института за висши научни изследвания (IHES), Париж и изтъкнат професор в Университета на Маями. Той е един от водещите математици и теоретични физици на 20. и 21. век с изключителни приноси в алгебричната геометрия, алгебричната топология и геометричните аспекти на математическата физика, като теорията на възлите, деформационното квантоване и огледалната симетрия.

Проф. Концевич е автор на редица нови идеи и теории с огромно влияние върху развитието на съвременната математика и теоретичната физика: Деформационното квантуване, Хомологичната огледална симетрия, Инвариантите на Доналдсън-Томас и wall-crossing структури, Некомутативната теория на Ходж, Периоди и мотивно интегриране, Теорията на Громов-Уитън и др. Основните му резултати са публикувани в над 50 статии в най-престижните математически и физически списания и са цитирани повече от 12000 пъти. Проф. Концевич е бил научен ръководител на 12 докторанти, сред които известните математици Сергей Баранников, Тони Ю, Фабиан Хейдън и Александър Уснич и на над 30 постдокторанти, сред които и младите български математици Пенка Георгиева и Георги Димитров. (още…)

Математик е носител на Нобеловата награда за физика за 2020 година

Тази година Нобеловата награда за физика се присъжда за два независими приноса в науката. Едната половина е присъдена на Роджър Пенроуз за откритието, че образуването на черни дупки е надеждно предсказание на общата теория на относителността, а другата половина – съвместно на Райнхард Генцел и Андреа Гез за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика.

Роджър Пенроуз е изтъкнат британски математик и математичен физик. Той е професор по математика в университета в Оксфорд. Основните приноси на Пенроуз са в областта на математическата физика, общата теория на относителността и космологията.

През 2020 година получава половината от Нобеловата награда за физика за своя анализ на образуването на черни дупки в общата теория на относителността. Основният му принос е доказателството, че сингулярността на кривината на черната дупка не е артефакт на симетрията, общоприето схващане по това време, а неизбежно се формира при съществуването на уловени повърхности. С други думи, ако има привиден хоризонт, пространство-времето развива сингулярност независимо от формата на хоризонта. Това е изключително важно откритие, тъй като демонстрира, чепертурбации и отклонения от сферичната (или аксиалната) симетрия не разрушават структурата на черната дупка, доказвайки, че черните дупки са реално предсказание на общата теория на относителността. Сред многобройните му други приноси е формулирането на хипотезата за космическата цензура, в която се посочва, че няма гола сингулярност т.е. всяка сингулярност е скрита от външен наблюдател на безкрайност зад хоризонта на събитията на черната дупка. (още…)

сряда, 7 октомври 2020|Етикети: , |

Президентът Румен Радев награди носителите на Наградата „Джон Атанасов“ за 2020 година

На тържествена церемония, състояла се вчера, 5 октомври, държавният глава Румен Радев награди лауреатите на президентската Награда „Джон Атанасов“ за 2020 година. Наградата се присъжда на български учени, учители и ученици в областта на компютърните науки.

Голямата награда „Джон Атанасов“ бе присъдена на д-р Златко Минев – доктор по приложна физика в университета Йейл, изследовател в IBM Quantum в Ню Йорк. Основните постижения на д-р Минев отменят вековно разбиране в квантовата физика. Неговото откритие разрешава 100-годишен спор между учените Бор, Шрьодингер и Айнщайн – главните архитекти на квантовата физика. Благодарение на пробива му е доказана възможността квантовите скокове да се прогнозират и контролират, а бъдещите квантови компютри да могат да решават задачи, които класическите компютри не биха могли. Д-р Златко Минев усъвършенства откритието си в нова технология, като проектира система за обратна връзка, която да контролира бъдещето на квантовите скокове чрез “хващане” и “връщане” и тяхното контролиране. Резултатите на д-р Минев предизвикват голям интерес в световните научни среди. Проектът му е избран като откритие на годината, и се превръща в най-доброто откритие по Математика/Физически Науки в Top 50 Discoveries of the Year на списание Discover. Публикуваната от д-р Минев статия за неговия проект е призната в световните медии и обявена за най-харесваната и четена история на Yale News за 2019 г. През 2020 г. е избран като един от 35-те “Глобални Иноватори под Възраст 35” (35 Global Innovators Under 35), в категорията “Визионери” в престижната класация на MIT Technology Review.

Носител на отличие Грамота „Награда Джон Атанасов“ в категорията Награда „Джон Атанасов“ е д-р Никола Чипев – доктор по информатика от Технически университет – Мюнхен, Германия. Неговите най-значими постижения са в направлението на високопроизводителните изчисления за симулация на научни и инженерни проблеми. Д.р Чипев се занимава с оптимизация, паралелно програмиране и изпълняване на симулации на физични процеси в сферите на молекулярната динамика и изчислителната динамика на флуидите. (още…)

Администрация

НАГРАДА НА ИМИ

НАГРАДА НА ИМИ

Към сайта на наградата

Дарителска кампания

BIC: UNCRBGSF
IBAN: BG32UNCR76303100117336
Адрес: ИМИ-БАН,
ул. „Акад. Г. Бончев“ №8,
1113 София
Булстат: BG000665249

Полезни връзки

Go to Top