Новини
Проф. Едуард Саф връчи лично грамотите на лауреатите на Награда “Роуз и Ървинг Саф”
Наградата по математика „Роуз и Ървинг Саф” е учредена от проф. Едуард Саф от Университета Вандербилт в Тенеси, САЩ, чуждестранен член на БАН, в памет на неговите родители. Тя се присъжда всяка година на студент по математика за отличен успех и високи постижения в областта на математиката.
На скромна церемония, провела се в Института по математика и информатика вчера, 31 май, проф. Саф връчи лично грамотите на носителите на Награда “Роуз и Ървин Саф” за миналите четири години. През последните няколко години Наградата бе присъждана, но тържественото ѝ връчване не се провеждаше поради ограниченията, наложени от пандемията от Ковид-19.
Вчера грамотите си получиха:
Мария Пашинска, ФМИ на Великотърновския университет, носител на Наградата за 2019 година,
Елена Николова, Технически университет в София, лауреат на Наградата за 2020,
Пламен Иванов, ФМИ на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, награден през 2021 година и
Александър Проданов, Физически факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, на когото Наградата бе присъдена през 2022 година.
Проф. Едуард Саф е в България, за да участва в приключилата вчера международна работна среща Sphere packings, coverings, and spherical codes (SPCSC2023). Той е искрен приятел на България и на българската математическа колегия и планира следващата си визита в София по време на Международната конференция Mathematics Days in Sofia, която ще се проведе от 10 до 14 юли тази година.
Проф. Бернар Тесие гостува на Международния център по математически науки и ще изнесе лекция в София
На 8 юни 2023 г., четвъртък, от 17.00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките проф. Бернар Тесие от Математически институт Жусийо, Франция, ще изнесе лекция на тема „Обективност и субективност в математиката“. Събитието се провежда в рамките на Академичния семинар на БАН. Проф. Тесие е гост по програма “Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки” (ПИКОМ) на Института по математика и информатика към БАН и на Международния център за математически науки – София (ICMS-Sofia). По време на визитата си той ще работи с колеги от ИМИ–БАН по Липшицова геометрия на особености на комплексно-аналитични криви.
В първата част на доклада си проф. Тесие ще разгледа последствията от разграничаването на основите на смисъла и основите на истината в математическите твърдения или казано по-просто, между въображението и точността като двигатели на математическото развитие. Според проф. Тесие основите на смисъла могат да се търсят в нашето до голяма степен несъзнателно възприемане на света, което съвременната когнитивна наука изследва. Във втората част на доклада той ще илюстрира всичко това, като сравни два подхода към разбирането на математически проблеми: създаването на подходящи абстрактни структури, към която традиция принадлежат Галоа, Хилберт, Бурбаки и Гротендик, или създаване на геометрични модели, където можем да използваме нашата пространствена интуиция, на което Риман, Поанкаре и Том са всепризнати майстори. Тази част на доклада изисква някои основни математически познания.
Проф. Бернар Тесие (Bernard Teissier) е световноизвестен математик, който работи в областта на алгебричната геометрия, теория на особеностите и комутативната алгебра. През 1967 г. Тесие завършва Екол Политекник в Париж и същата година решава да се посвети на математиката след като случайно посещава лекции на Оскар Зариски, един от бащите на съвременната алгебрична геометрия, който по-късно става негов ментор. През 1968 г. Тесие става докторант на Хейске Хиронака – автор на теоремата за разрешаване на особености, за чието доказателство Хиронака получава Фийлдсов медал. През 70-те Тесие е гост-професор в Харвардския университет. След завръщането си във Франция попада под влиянието на известния френски математик Рене Том (Фийлдсов медалист, 1958), който е един от основателите на теория на особеностите. През 1979 г. става Directeur de recherche към Националния център за научни изследвания във Франция (CNRS). От 1987 г. до 1999 г. е професор във Висшето нормално училище (Париж) (ENS). От 2000 г. е асоцииран към Математическия институт Жусийо.
Основните приноси на проф. Тесие са свързани с намирането на алгебрични инварианти (индекси на кратност), които отразяват топологични и геометрични свойства на особености. Постига алгебризация и числов контрол на еквисингулярността на Рене Том и Хаслер Уитни, като развива геометричните приложения на целите обвивки на идеали. Въвежда понятието на смесени индекси на кратност на два идеала, доказва тяхната лог-изпъкналост ползвайки локална версия на индексната теорема на Ходж и намира важна връзка с обеми на Минковски на компактни тела в Евклидови пространства. В теория на нормиранията развива комбинаторен подход за доказване на локална униформизация за алгебрични многообразия дефинирани над полета с произволна характеристика. Автор е на над 100 научни публикации включващи такива в списания като Annals of Mathematics, Inventiones Math., Duke Math. Journal, AJM, Publ. De l’Inst. des Hautes Etudes Scient и др. Заедно с Lê Dũng Tráng е основател на известен семинар и международна школа по особености. От 1974 г. до 1995 г. Тесие е водеща фигура в Бурбаки – общество от няколко поколения известни френски математици, като от 1985 до 1995 отговаря за издаването на Séminaire Bourbaki. Проф. Тесие има 12 докторанти, измежду които е изтъкнатия френски математик Франсоа Лозер (François Loeser).
Международна работна среща Sphere packings, coverings, and spherical codes ще бъде открита в София
На 28 май 2023 г. (неделя) в Гранд Хотел София ще бъде открита международната работна среща Sphere packings, coverings, and spherical codes (SPCSC2023). Форумът ще продължи до 31 май 2023 г. и в него ще вземат участие над 30 изтъкнати математици от 12 страни – Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Испания, Русия, САЩ, Украйна, Унгария, Швеция и Япония.
Събитието се организира съвместно от Института по математика и информатика на Българската академия на науките и Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се финансира от Simons Foundation, както и от програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки“ (ПИКОМ). Конференцията е и част от календара от събития на ФМИ-СУ по повод 135 годишнината на СУ „Св. Климент Охридски“.
Форумът ще събере водещи експерти по проблеми за сферични опаковки и покрития и сферични кодове – област, чиято актуалност беше потвърдена от присъждането на Фийлдсов медал за Марина Вязовска преди година. Ще бъдат представени нови резултати, ще се дискутират нерешени задачи и ще се обсъдят нови насоки за развитие в областта. В програмата са включени осем едночасови лекции по покана и дванадесет други доклада, включително няколко на млади математици.
Честит 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!
Институтът по математика и информатика поздравява всички свои служители, колеги и партньори с най-светлия български празник – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!
Нека винаги ни водят силният дух, творческата енергия и отдадеността към науката!
Първата българска азбука – глаголицата, е създадена от св. Кирил и представлява оригинална графична система, в която дадена буква отговаря на един звук. Прието е, че азбуката е създадена през 855 година, както това е отбелязано в произведението „За буквите“ на Черноризец Храбър.
На глаголица са написани първите преводи от гръцки и много от оригиналните старобългарски съчинения от Златния век.
В края на 9. век и началото на 10. век в пределите на Първото българско царство възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата – наречена така в памет на св. Кирил. За авторството на кирилицата няма сигурни източници. Кирилицата съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 12 знака, близки до глаголическите, които съответстват на специфичните за българския език звукове. Тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на даден звук съответства отделна буква. Дълго време старобългарските книжовници владеят и двете графични системи, а през 12. век кирилицата измества глаголицата. С кирилица днес си служат над 250 милиона души в Европа и Азия.
Българската азбука е третата официална графична система в Европейския съюз след 2007 година, когато България става негов член. Делото на светите братя е толкова значимо, че векове по-късно папа Йоан Павел II обявява светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа с апостолическото послание „За безпримерно достойнство“.
Празникът на братята Кирил и Методий, създатели на първата българска азбука – глаголицата – е отбелязан за първи път на 11 май 1851 г. в Пловдив. Инициативата за честването на празника е на Найден Геров, който избира датата 11 май – денят, в който църквата почита светите равноапостолни Методий и Кирил. Датата, на която днес отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май – е според Григорианския календар, възприет в България през 1916 г.
На снимката: страница от Асеманиевото евангелие – ръкопис от 10. век, в момента се съхранява във Ватиканската библиотека.
Мария Склодовска-Кюри грант за д-р Антони Рангачев
Нашият колега д-р Антони Рангачев от секция Анализ, геометрия и топология спечели грант по програма Мария Склодовска-Кюри с проект на тема Геометрия и топология на особености. Неговото предложение беше високо оценено от Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания и получи 96 от 100 възможни точки. Тази година Европейската комисия финансира 11 проекта по теоретична и 14 проекта по приложна математика.
Антони Рангачев получава бакалавърска степен от Масачузетския технологичен институт (MIT) и докторска степен от Североизточния университет (NEU) през 2017 г. под ръководството на Терънс Гафни и Стивън Клейман. Той работи в Института по математика и информатика към Българската академия на науките като стипендиант на Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ). Научен съветник е към Международния център за математически науки – София (ICMS–Sofia).
През следващите три години д-р Рангачев ще работи в Математическия институт ,,Жусийо” (IMJ-PRG) в Париж, който е най-големият научно-изследователски център на Франция по теоретична математика. Нашият колегаи ще бъде асоцииран и към Националния център за научни изследвания на Франция (CNRS) и Университета на Париж. В IMJ-PRG д-р Рангачев ще работи със световноизвестния френски алгебричен геометър проф. Бернар Тесие (Bernard Teissier) и неговата група върху Липшицова геометрия на особености, теория на еквисингулярност за криви и повърхнини, инварианти на особености и теория на нормиранията.
Администрация
НАГРАДА НА ИМИ
НАГРАДА НА ИМИ
Дарителска кампания
BIC: UNCRBGSF
IBAN: BG32UNCR76303100117336
Адрес: ИМИ-БАН,
ул. „Акад. Г. Бончев“ №8,
1113 София
Булстат: BG000665249
Полезни връзки
