Всяка година Фонд „Научни изследвания“ обявява най-успешните проекти, реализирани по конкурсите на Фонда през съответната година. Във всяка от научните области се определят до два успешни проекта по научни области – биологически науки, математически науки и информатика, медицински науки, науки за Земята, обществени науки, селскостопански науки, технически науки, физически науки, химически науки, хуманитарни науки, двустранно сътрудничество и ДКОСТ, които са постигнали резултати, заслужаващи това отличие.

Тази година и двата отличени проекта в направление Математически науки и информатика са на колеги от Института по математика и информатика. Това са проектите „Риманова и комплексна геометрия“, ръководен от проф. Величка Милушева, и „Съвременни компютърни методи за изследване на комбинаторни структури осигуряващи цялостност и сигурност на информацията“, с ръководител проф. Цонка Байчева.

На 5 април от 10 часа в зала „Проф. Марин Дринов” в Централната сграда на БАН (ул. „15-ти ноември“ 1) Фонд „Научни изследвания” ще проведе церемония по връчване на грамоти на най-успешните проекти, отчетени през 2022 г. Програмата на събитието включва кратки презентации на постигнатите резултати от работата по тези проекти и ползата на обществото от тях. Фонд „Научни изследвания” кани всички желаещи да присъстват на тържествената церемония.

Научноизследователският проект „Риманова и комплексна геометрия“, ръководен от проф. Величка Милушева, е свързан с провеждане на теоретични изследвания и решаване на актуални проблеми в следните области: Ермитова геометрия на туисторни пространства; анализ върху комплексни и почти комплексни многообразия; гранично поведение на инвариантни метрики; геометрия на Риманови и Лоренцови подмногообразия в псевдо-Евклидови пространства. За решаване на разглежданите проблеми се прилагат разнообразни методи и подходи от съвременната диференциална и алгебрична геометрия, многомерния комплексен анализ, както и идеи, идващи от теоретичната физика. Получените нови и значими резултати са публикувани в първокласни математически списания и са оценени високо на редица престижни международни научни форуми.  

Екипът по проекта се състои от шестима учени, от които двама докторанти, един академик и един член-кореспондент. Членовете на колектива са канени многократно в известни математически центрове за съвместна работа с изтъкнати специалисти в областта на диференциалната геометрия и комплексния анализ. В резултат на работата по проекта са публикувани общо 26 научни статии, от които 24 в списания с импакт фактор. Резултатите от проекта са представени на 21 международни конференции и семинари. 

Целта на проекта „Съвременни компютърни методи за изследване на комбинаторни структури осигуряващи цялостност и сигурност на информацията“, с ръководител проф. Цонка Байчева, е да се изследват комбинаторни структури осигуряващи цялостност и сигурност на информацията. Изследването се основава на фундаментални математически методи, допълнени с разработването и използването на ефективни компютърни алгоритми и софтуер. Разглеждат се класически комбинаторни структури, които имат директни приложения в шумозащитното кодиране и криптологията. Конструирани са сигнали с оптимални автокорелационни свойства, конструирани са и са класифицирани оптимални кодове избягващи конфликти, намерени са CRC кодове с по-добра вероятност за неоткрита грешка от тези, предложени в разработвания 5G стандарт,  генерирани са биективни субституционни кутии с най-добрите известни до момента криптографски свойства, оптимизирани са криптографските свойства на случайно генерирани или вече известни субституционни кутии, предложени са методи за разлагане на субституционни кутии, което да позволи ефективните им имплементации, създаден е разширен модел за сигурност срещу съвременни side-channel атаки и са предложени две негови разширения срещу area-extended faults и permanent faults.

Екипът по проекта е седемчленен, в него участват двама докторанти и един учен от чужбина. Публикувани са 7 статии в издания с импакт фактор, 7 в издания с импакт ранг и 3 в други реферирани и рецензирани издания включени в референтния списък на НАЦИД. Резултатите от проекта са представени на 19 конференции и семинари в страната и чужбина.

Вижте и останалите отличени проекти за 2022 г. на страницата на ФНИ.

Международният ден на математиката (International Day of Mathematics (IDM) се отбелязва на 14 март по целия свят. Всяка година на тази дата всички страни са призовани да участват в честванията като организират различни събития за ученици, студенти, музеи, библиотеки и за широката общественост. Денят е честван за първи път през 2020 година.

14 март е избран за Международен ден на математиката, тъй като на тази дата в много страни се отбелязва т.нар. „Ден на Пи“. Той е наречен така на числото π, което представлява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър  и е приблизително равно на 3.14.

Преди четири години Международният математически съюз (International Mathematical Union (IMU) предлага на ЮНЕСКО 14 март да бъде обявен за Международен ден на математиката. На своята 40. Генерална конференция през ноември 2019 година ЮНЕСКО подкрепя предложението на IMU.

Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО, споделя в своето обръщение по повод отбелязването на Международния ден на математиката:

 „Този ден е възможност да отпразнуваме великите жени математици – от Хипатия в Гръцката античност до математиците, спечелили наградата L’Oréal-UNESCO „За жените в науката“, като Алиша Дикенщайн през 2021 г. и Ингрид Добешис и Клер Воазен през 2019 г. Нека припомним и украинката Марина Вязовска, лауреат на Фийлдсов медал – след Мариам Мирзахани през 2014 г. тя е едва втората жена математик, която получава тази награда, от повече от 60 математици… Този ден е за да ни напомни, че математиката засяга всички нас, че тя описва света и го прави разбираем. Това е безкрайно щедър дар: има още толкова много за изследване.“

Цялото обръщение на генералния директор на ЮНЕСКО може да прочетете тук.

IDM 2023 се отбелязва в повече от 90 страни с над 1500 отделни събития. Тази година Денят е част от честванията на Международната година на фундаменталните науки за устойчиво развитие 2022. Повече от всякога достъпът до достоверна информация и научно обоснованите решения са необходими за устойчивото бъдеще в един мирен свят. Всяка година IDM обявява различна тема, която да обогатява идеите за празника, да предизвиква креативността и да улеснява връзките между математиката и различни области, концепции и идеи. Тази година темата е Математика за всеки. 

Основното събитие в онлайн честванията ще бъде поредица от кратки разговори за широка публика. Тази година организаторите са разделили програмата на две сесии – една с гост-математици и една с носителите на Фийлдсов медал за 2022 г. Беседите ще се водят на собствените езици на математиците, с английски субтитри. Вижте пълния график и списък с езици на https://www.idm314.org/2023-global-event-program.

Всички разговори ще се предават поточно на www.idm314.org – напълно безплатно и без да е необходима регистрация.

За поредна година Министерството на образованието и науката организира Награди за принос в науката „Питагор“, с които ще бъдат отличени български учени и научни колективи за съществен принос в развитието на науката.

Номинации за участие в конкурса могат да подават научни или обществени организации, група учени и индивидуални учени. В процедурата за Голямата награда „Питагор“ нямат право да участват учени, носители на тази награда от предходните 3 години.

Тази година наградите ще бъдат връчвани в следните категории:

• Голяма награда „Питагор“ за цялостен научен принос;
• Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки;
• Награда „Питагор“ за млад учен в областта на природните и инженерните науки;
• Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината;
• Награда „Питагор“ за млад учен в областта на науките за живота и медицината;
• Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки;
• Награда „Питагор“ за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки.

В зависимост от категорията, за която се подават документи, кандидатите трябва да представят обща справка за научните си резултати. Кандидатстващите в категория за утвърден учен трябва да поставят акцент върху постиженията си през последните 5 години (от 2018 г. досега), а кандидатите в категория за млад учен – върху последните 3 години (от 2020 г.). Учени, кандидатстващи за Голяма награда „Питагор“ за цялостен научен принос, е необходимо да приложат обща справка за научните си постижения с акцент върху резултатите през последните 10 години.

Крайният срок за подаване на предложенията е 3 април 2023 г. на: vesela.vasileva@mon.bg и e.foteva@mon.bg.

Общите изисквания и необходимите документи за кандидатстване може да намерите на страницата на МОН.