Националният семинар с международно участие по Теория на кодирането „Професор Стефан Додунеков“ за 2026 г. ще се проведе от 19 до 22 ноември в хотел Хелоу, гр. Хисаря. Организатор на събитието е секция БАН-СУ на Съюза на математиците в България.

Научната програма ще се проведе на 20 и 21 ноември 2026 г. В нея са включени доклади, представяния на дисертации и дискусии. За участие в научната програма изпратете заглавие и кратък абстракт (до една страница) на Петър Бойваленков, peter@math.bas.bg и Цонка Байчева, tsonka@math.bas.bg до 12 ноември 2026 г. Семинарът е и отчетна сесия на секция Математически основи на информатиката.

Това е тридесет и осмото издание на семинара. Той е основан през 80-те години на 20. век от акад. Стефан Додунеков и оттогава се провежда ежегодно в края на годината. От 2014 година насам семинарът носи и името на акад. Додунеков, който е директор на Института по математика и информатика от 1999 до 2012 година, председател на Съюза на математиците в България от 2001 до 2012 г. и председател на Българската академия на науките през 2012 година.

Сред научната общност са известни изследванията на академик Стефан Додунеков върху теория на кодирането, които покриват широк спектър от проблеми – от фундаментални задачи, със значение за абстрактната алгебра и крайните геометрии, до чисто приложни в областта на защитата на данни. Сред най-значимите му приноси в края на 70-те и началото на 80-те години могат да се откроят решаването на основната задача на теория на кодирането за двоични кодове в размерност 7 и 8, резултат постигнат в ожесточена конкуренция с известни математици като Рей Хил, Хенк ван Тилборг, Тор Хелесет, Нобору Хамада и др.

През 90-те години на 20. век, заедно със свои ученици, той въвежда и изследва т. нар. „кодове с максимално достижимо разстояние“ (почти-МДР кодове). Тези работи събуждат огромен интерес в световен мащаб и са многократно цитирани. Съществен принос с фундаментален характер представляват изследванията на академик Додунеков върху самодуални кодове, както и върху сферични кодове и дизайни. Тези изследвания утвърждават акад. Додунеков като един от водещите учени по теория на кодирането в света.

За поредна година на семинара ще гостува и лауреатът от тазгодишното издание на Европейския конкурс за млади учени – EUCYS 2026. Тази година това е Зохар Дистел от Израел, която ще представи работата си върху проекта From Project Management to Advanced Optics.

През септември 2026 г. Институтът по математика и информатика при БАН участва активно в поредица от инициативи, които поставят науката в пряк диалог с обществото. Общата тенденция в тях е ясна – от знание, което се съхранява в институциите, към знание, което се споделя, преживява и създава заедно с хората.

На 25 септември ИМИ–БАН, като координатор на Пилотната програма за отворена наука, организира кръгла маса „Накъде сочи компасът на гражданската наука в България?“, посветена на състоянието и перспективите пред гражданската наука у нас. Участници от научни и академични институции, НПО, граждански организации и публичния сектор обсъдиха ролята на гражданите в научния процес, необходимите умения и капацитет, наличната инфраструктура, както и бариерите пред развитието на гражданската наука.

В рамките на срещата беше поставена основата на „Карта на гражданската наука в България – 2026“, която да очертае съществуващите инициативи, участници, ресурси и области на въздействие и да подпомогне формулирането на приоритети до 2030 г.

В рамките на Европейската нощ на учените проект ФОКУС към ИМИ–БАН заедно с Регионалния исторически музей – София и Института за информационни и комуникационни технологии представи 3D модел на историческия експонат пред широката публика. Посетителите разглеждаха 3D модел изображението и сами изграждаха хипотеза за неговото предназначение. Вместо готов отговор те преминаваха през основните стъпки на научния процес – наблюдение, въпрос, хипотеза, доказателства и заключение. Така научният метод се превърна в преживяване, в което посетителят не е само публика, а участник. В края на експеримента те имаха възможност да видят и кратко видео, генерирано с изкуствен интелект, което дава възможност да оживеят архивни снимки и да поставят въпроси за научната достоверност.

Темата за новите технологии и културното наследство беше развита в рамките на проект FOCUS: ERA Chair в ИМИ–БАН чрез участието в градския фестивал „Човекът и улицата: Пиротска“.

В иновативния поп-ъп музей „НА ФОКУС: ПИРОТСКА“ посетителите се срещнаха с 3D дигитализация на исторически предмети, „умни очила“ и експерименти с изкуствен интелект, които поставиха въпроса как технологиите могат да помогнат да виждаме и преживяваме миналото по нов начин. Особено място имаше старото ваксаджийско сандъче, превърнато в 3D дигитален обект. Чрез него една малка вещ от ежедневието се превърна в отправна точка към историята на улицата и хората, които са я обитавали.

Технологиите обаче поставят и нови въпроси: Какво вижда изкуственият интелект? Какво не разпознава? Как проверяваме информацията? И къде е ролята на човека в интерпретирането на дигиталното наследство? Различните инициативи на ИМИ–БАН през септември 2026 г. очертаха обща посока: науката да бъде по-близо до хората, а технологиите да бъдат инструмент за участие, разбиране и споделяне на знание.