Новини
Честит Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!
Асеманиево евангелие, откъс, 9.-10. в., Ватиканска библиотека
Празникът на братята Кирил и Методий, създатели на първата българска азбука – глаголицата – е отбелязан за първи път на 11 май 1851 г. в Пловдив. Инициативата за честването на празника е на Найден Геров, който не случайно избира датата 11 май – това е денят, в който църквата почита светите равноапостолни Методий и Кирил. Датата, на която днес отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май – е според Григорианския календар, възприет в България през 1916 г.
До 9 декември 2020 г. празникът се нарича „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“, но с решение на Народното събрание официално е преименуван на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
Глаголицата, създадена от св. Кирил, е оригинална графична система, в която дадена буква отговаря на един звук. Смята се, че азбуката е създадена през 855 година, както това е отбелязано в произведението „За буквите“ на Черноризец Храбър.
На глаголица са написани първите преводи от гръцки и много от оригиналните старобългарски съчинения от Златния век. В края на 9. век и началото на 10. век в пределите на Първото българско царство възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата. Названието произхожда от името на св. Кирил и е установено в негова памет като знак за приемственост с безсмъртното му дело. За авторството на кирилицата няма сигурни източници. Кирилицата съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 12 знака, близки до глаголическите, които съответстват на специфичните за българския език звукове. Тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на даден звук съответства отделна буква. Дълго време старобългарските книжовници владеят и двете графични системи, а през 12. век кирилицата измества глаголицата. С кирилица днес си служат над 250 милиона души в Европа и Азия.
Българската азбука е третата официална графична система в Европейския съюз след 2007 година, когато България става негов член. Делото на светите братя е толкова значимо, че векове по-късно папа Йоан Павел II обявява светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа с апостолическото послание „За безпримерно достойнство“.
Проф. Аврам Ескенази стана носител на академичната награда „Проф. Цани Калянджиев“
Почетният член на Института по математика и информатика проф. Аврам Ескенази стана носител на академичната награда „Проф. Цани Калянджиев“ на Икономическия университет – Варна.
Наградата се присъжда на всеки две години за високи постижения в науката и е учредена в чест на основателя и пръв ректор на Икономическия университет във Варна проф. Цани Калянджиев (1866–1944). Целта на академичната награда е да изрази признание и да популяризира постигнати високи резултати в научноизследователската дейност на учени от България и чужбина. Тя се връчва от Ректора на ИУ – Варна на официална церемония по време на тържественото събрание за празника на университета.
Проф. Ескенази е изтъкнат български учен, който повече от 50 г. работи в областта на информатиката и информационните технологии. Той е един от пионерите в компютърно-базираното обучение у нас. Проф. Ескенази полага основите на автоматизираното тестване за нуждите на обучението в България. Сред най-значимите му научни постижения е създаването на нов метод за оценка на качеството на софтуера, получил международно признание.
Проф. Ескенази е и изтъкнат преподавател – през годините той води над 90 курса във ФМИ на Софийския университет, в Икономическия университет във Варна, в Нов български университет и др., като някои от тези курсове са създадени лично от него и са преподавани за първи път във висше учебно заведение в България.
Честита награда, професоре!
ИМИ и ФМИ започват работа по Научна програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки“ (ПИКОМ)
Институтът по математика и информатика към Българската академия на науките и Факултетът по математика и информатика на Софийския университет “Св. Климент Охридски” започват работа по Научна програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки“ (ПИКОМ). Научната програма е одобрена с Решение на Министерски съвет № 732/21.10.2021 г. Договорът между Министерството на образованието и науката и Института по математика и информатика, който е водещата организация в консорциума, бе подписан на 5.05.2022 г. Срокът за изпълнението на научната програма е до края на 2025 година.
Програмата е насочена към справяне с редица обществени предизвикателства, сред които осигуряване на механизми за преодоляване на проблема с изтичане на кадри и млади таланти от България; възвръщане на интереса у младото поколение към точните науки; подготовка на висококвалифицирани кадри, които да осигурят икономическата трансформация на страната и засилване на международния престиж и разпознаваемостта на българската математическа колегия.
Екипи от двете партниращи си организации си поставят за цел създаването на условия за научноизследователското развитие на постдокторанти в сферата на математическите науки, както и за интеграция и реинтеграция на млади учени. Ще бъдат създадени съвременни и научно-ориентирани студентски и докторантски курсове в актуалните области на математическите изследвания.
Водещата цел на програмата е да съдейства за изпълнение на стратегиите за развитие на висшето образование, науката и иновациите в сферата на математическите науки чрез провеждане на дейности, инспирирани от най-добрите европейски и световни практики за взаимодействие между наука, иновации и образование.
В рамките на научната програма ще продължи изграждането на динамична научноизследователска среда в Международния център за математически науки (МЦМН), която да способства за обмена на идеи и създаването на изследователски партньорства с водещи международни учени.
Регионалният академичен център – Плевен представя изложбата „Звънът – миналото среща бъдещето” в Медицински университет – Плевен
Днес Регионалният академичен център – Плевен (РАЦ) и Медицинският университет – Плевен ще открият фотодокументалната изложба „Звънът – миналото среща бъдещето”. Експозицията ще бъде достъпна за посещения от гражданите и гостите на града в Телекомуникационния ендоскопски център (ТЕЛЕЦ) на Медицински университет – Плевен до 31 май 2022 г.
Изложбата е дело на Института по математика и информатика към БАН в сътрудничество с община Велико Търново. ИМИ–БАН осигурява за изложбата дигитални обекти от мултимедийния си фонд (звук, снимки и текст от проектите за камбани).
Експозицията, която гостува в град Плевен, е придружена от записи от звука на всяка отделна камбана и представя паспортите на камбаните, включени в мултимедийния фонд BellKnow на ИМИ–БАН. Изложбата се състои от уникални фотографии на камбани от цяла България, разположени върху 20 постера. Таблата с фотоси на камбанарии съдържат кратка информация в коя леярна са направени, къде са експонирани, какво е тяхното състояние към момента.
Изложбата ще бъде открита на 11 май, деня в който почитаме Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, от 13.00 ч. от доц. Теодора Вълова, ръководител на РАЦ – Плевен, акад. Григор Горчев, почетен ректор на МУ-Плевен, проф. д-р Добромир Димитров, ректор на МУ-Плевен и проф. Галина Богданова от Института по математика и информатика към БАН – филиал Велико Търново. Проф. Богданова е и един от инициаторите на проекта за камбаните на България.
По време на събитието ще може да бъде видян и 20-минутен видеофилм, който показва отделните етапи от проучването и дигитализацията на информацията за камбаните.
Изложбата се представя в рамките на Седмица на Европа в Медицински университет – Плевен. Преди да гостува на Плевен, изложбата бе експонирана в Казанлък от 19 април до 10 май.
Пълен комплект медали за нашите състезатели от 39. Балканска олимпиада по математика
От 4 до 9 май 2022 г. в Кипър се проведе присъствено 39. Балканска олимпиада по математика (BMO 2022). В състезанието участваха 93 ученици от 15 държави – Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Кипър, Молдова, Република Северна Македония, Румъния, Сърбия, Черна гора и гостуващите Азербайджан, Великобритания, Италия, Казахстан и Саудитска Арабия. Състезателният ден бе 6 май като в рамките на 4 часа и половина на състезателите бяха дадени 4 задачи, всяка от които се оценява с по 10 точки.
Българският отбор беше в състав от шестима състезатели. В отборното класиране България зае трето място със 141 точки. Победител стана Румъния със 168 точки, следвана от Гърция със 146 точки.
Ръководители на отбора са доц. Станислав Харизанов (ИИКТ и ИМИ-БАН) и доц. Стефан Герджиков (ФМИ-СУ и ИИКТ-БАН).
Ето резултатите на нашите ученици по задачи:
- Борислав Кирилов, София, ПЧМГ, 12. клас (10,10,10,8) 38 точки, златен медал и едноличен абсолютен шампион на състезанието за втора поредна година;
- Мартин Копчев, Габрово, ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, 12. клас (10,9,10,1) 30 точки, сребърен медал;
- Иван Тагарев, София, СМГ, 11. клас (10,8,2,1) 21 точки, бронзов медал;
- Марин Христов, София, СМГ, 10. клас (10,7,1,1) 19 точки, бронзов медал;
- Илияс Номан, София, СМГ, 11. клас (10,3,4,1) 18 точки, бронзов медал;
- Калина Николова, София, СМГ, 12. клас (10,0,3,2) 15 точки, бронзов медал.
Администрация
НАГРАДА НА ИМИ
НАГРАДА НА ИМИ
Дарителска кампания
