За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отбелязан в Пловдив през 1909 година. Честването на делото на народните будители – личности, допринесли изключително много към изграждането на българския дух, строители на българското Възраждане – изразява преклонението на българина пред подвига на учителите, просветителите и духовните водачи на нацията. Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители и ги канонизират като светци в своята историческа памет. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България – през 1869 г. – се създава Българското книжовно дружество, което слага началото на Българската академия на науките.
През 1922 година Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички „заслужили българи“. Предложение за това внася тогавашният министър на народното просвещение – Стоян Омарчевски. През 1945 година празникът е отменен, но традицията е възобновена на 28 октомври 1992 г. със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36. Народно събрание. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
Българската академия на науките и Съюзът на учените в България ще отбележат Деня на народните будители с тържествено събрание. Честването ще се проведе на 1 ноември 2023 г. от 11:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН (София, ул. “15 ноември” № 1).
Централната библиотека и Научният архив на БАН ще представят изложба, посветена на 170-годишнината от рождението на Стефан Панаретов – общественик, дипломат, възрожденски просветител и един от най-големите дарители на БАН.
Честит празник!
