Програмата „За жените в науката“ на L’Oréal и ЮНЕСКО, която се организира в над 117 страни по цял свят, се провежда за четиринадесета поредна година в България. Всяка година със стипендията се подпомагат високи научни постижения в областта на естествените науки и се насърчават таланти от целия свят.

НОВО! Кандидатурите за конкурса могат да бъдат подавани до 30 април 2024 г.

Както и досега, и тази година ще бъдат присъдени три стипендии на стойност 5000 евро всяка. Стипендиите са предназначени да предоставят практическа помощ на победителите за предприемане на изследователска дейност в избраните от тях области.

Основните критерии, на които трябва да отговарят дамите учени, за да кандидатстват по стипендиантската програма за 2024 г., е да са български граждани на възраст до 35 години, да са докторанти или вече да са защитили докторска степен и да се занимават с изследвания в сферата на природните науки.

Подробна информация за програмата, включително и формулярът за кандидатстване, са достъпни на www.zajenitevnaukata.bg.

Повече от 3900 жени от над 110 държави са били наградени досега в рамките на инициативата. В България конкурсът се провежда за първи път през 2010 г. в партньорство между Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и L’Oreal България, а до момента лауреати на наградата са станали повече от 30 българки.

Институтът по математика и информатика с право се гордее със своите двама лауреати на престижното отличие. През 2018 година д-р Мира Бивас от секция Изследване на операциите, вероятности и статистика спечели наградата с проекта си „Тангенциална трансверзалност във вариационния анализ“, чиято цел е изследване на понятието трансверзалност в контекста на вариационния анализ.

През 2019 година престижната награда бе присъдена на д-р Мария Джумалиева-Стоева, която бе постдокторант в секция Математически основи на информатиката в ИМИ по националната програма „Млади учени и постдокторанти“, финансирана от МОН. Темата, с която д-р Джумалиева-Стоева спечели журито, бе „Граници за обем и класификация на нелинейни кодове“ в направление Теория на кодирането.