За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отбелязан в Пловдив през 1909 година. Честването на делото на народните будители – личности, допринесли изключително много към изграждането на българския дух, строители на българското Възраждане – изразява преклонението на българина пред подвига на учителите, просветителите и духовните водачи на нацията. Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители и ги канонизират като светци в своята историческа памет. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България – през 1869 г. – се създава Българското книжовно дружество, което слага началото на Българската академия на науките.

През 1922 година Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички „заслужили българи“. Предложение за това внася тогавашният министър на народното просвещение – Стоян Омарчевски. През 1945 година празникът е отменен, но традицията е възобновена на 28 октомври 1992 г. със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36. Народно събрание. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

Българската академия на науките и Съюзът на учените в България ще отбележат Деня на народните будители с тържествено събрание. Честването ще се проведе на 1 ноември 2023 г. от 11:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН (София, ул. “15 ноември” № 1).

Централната библиотека и Научният архив на БАН ще представят изложба, посветена на 170-годишнината от рождението на Стефан Панаретов – общественик, дипломат, възрожденски просветител и един от най-големите дарители на БАН.

Честит празник!

Министър-председателят на Република България акад. Николай Денков и председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски откриха новия български суперкомпютър „Хемус“, който е част от Инфраструктурен комплекс за дигитална трансформация и високопроизводителни пресмятания на “Център за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии”.

Официалната церемония по откриването се състоя вчера в Института по математика и информатика към БАН. На нея присъстваха проф. Генка Петрова, зам.-министър на образованието и науката, Бойко Благоев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Мария Косанова, управляващ директор на търговското представителство на Hewlett Packard Enterprise в България, представители на академичните среди и бизнеса.

Новосъздадената инфраструктура е уникален комплекс, изграден с използването на най-съвременни технологии, които включват: суперкомпютър, система за съхранение на данни, центрове за разработка на приложения и лаборатория за 3D дигитализация и микроструктурен анализ.

Снимки: БТА

Суперкомпютърът „Хемус“ е с близо 100 000 ядра и с производителност над 3 PetaFlops (със скорост над 3 х 10¹⁵ операции с плаваща запетая в секунда). Той дава възможност за извършване на мащабни научни изследвания в области, като изкуствен интелект, климатология, биоинформатика, лекарствен дизайн, широкомащабни симулации на високотехнологични материали и процеси, моделиране на динамични процеси в индустрията и високопроизводителен анализ на големи данни.

Системата за съхранение на данни дава възможност за съхранение и обработка на близо 6,72 ПетаБайта данни в съответствие с принципите FAIR, т.е, данни, които отговарят на принципите за намиране, достъпност, оперативна съвместимост и повторна употреба.

В центровете за разработка на приложения, разположени в ИИКТ и в шестте партньора на Центъра за върхови постижения по информатика и ИКТ, са изградени 7 високопроизводителни сървърни системи с графични ускорители и специализиран софтуер, свързани със суперкомпютъра и с дейта центъра, за обработка и визуализация на данни, разработка и тестване на приложения.

Лабораторията за 3D дигитализация и микроструктурен анализ разполага с преносими системи за лазерно сканиране, с комбинирана система за динамични изпитания и със система за индустриална рентгенова компютърна томография с възможност за in situ изследвания.

Научната инфраструктура, изградена с европейско и национално финансиране, е отговор на тенденциите за все по-голямото значение в световен мащаб на екстремно паралелните компютърни системи за пресмятания, моделиране и симулации, и на необходимостта от най-съвременни ресурси и нови методи, и протоколи за съхранение, индексиране и обработка на лавинообразно нарастващия обем на данни, събирани с използване на апаратура с висока разделителна способност, и в резултат от мащабни симулации. Разработена е платформа, която обхваща всички нива на изчислителната екосистема, включително мрежови, компютърни ресурси, и данни, софтуер, услуги и инструменти, за удобна и ефективна работа на мултидисциплинарните научни общности.

Снимки: БТА

Центърът за върхови постижения по информатика и ИКТ утвърждава позицията на България като регионален лидер в областта на информатиката и ИКТ, и дава възможност на водещи мултидисциплинарни екипи от учени да използват съвременни високопроизводителни изчислителни ресурси и системи за съхранение на данни за интензивни приложения с висок научен и социално-икономически ефект. Използва се модерен софтуер и протоколи за сигурен достъп и се споделят резултати. Чрез обучение и директна поддръжка на иновативни приложения се максимизира ползата от хардуера и се повишава конкурентоспособността на българските екипи от учени на международно ниво. Използването на модерни технологии и отворени протоколи ще спомогне за трансфера на знания и решаването на задачи, свързани с индустрията.

„Познавам работата на колегите, от години те разработват нови алгоритми. Работят на много високо ниво и имат нужда от техника на високо ниво. Българските учени участват в разработването на нови методи и в сътрудничество с международната научна общност.“ Това заяви премиерът Николай Денков, който участва в церемонията по откриването. Акад. Денков изрази увереност, че държавата ще работи за това да подобрява материалната база, за вдигане на нивото на научните кадри и за по-добро възнаграждение.

Новият инфраструктурен комплекс за дигитална трансформация и високопроизводителни пресмятания, изграден от Центъра за върхови постижения по информатика и ИКТ, е финансиран от Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020 г. чрез Европейския фонд за регионално развитие. Бенефициент на проекта е Институтът  по информационни и комуникационни технологии – БАН, а партньори са Институтът по математика и информатика – БАН, Институтът по механика – БАН, Националният институт по геофизика, геодезия и география – БАН, Пловдивският университет “Паисий Хилендарски”, Медицинският университет в София и Университетът по библиотекознание и информационни технологии.

На 19 октомври 2023 г. (четвъртък) от 10:00 часа на официална церемония в Института по математика и информатика – БАН (София, ул. „Акад. Георги Бончев“, блок 8, ниво 0) ще бъде открит инфраструктурен комплекс и ще бъде въведен в експлоатация новият български суперкомпютър. Събитието е част от изпълнението на проект „Център за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии“, който се реализира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Официалното откриване ще започне в 10:00 ч. в залата на високопроизводителния изчислителен комплекс с център за данни на Центъра за върхови постижения в ИМИ–БАН. Тържественото събитие ще продължи от 10:45 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките  (София, ул. „15 ноември“ №1), където ще бъдат представени интегрираната научноизследователска инфраструктура и някои от най-значимите постижения на Центъра. За участие в събитието в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН са поканени официални гости, представители на академичната общност и бизнеса, изпълнители на договори за изграждане на обекти на инфраструктурния комплекс, журналисти.

Центърът за върхови постижения (ЦВП) по Информатика и информационни и комуникационни технологии е консорциум, в който партньори са:

• Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН (водеща организация);
• Институт по математика и информатика – БАН;
• Институт по механика – БАН;
• Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН;
• Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“;
• Медицински университет – София;
• Университет по библиотекознание и информационни технологии.

Асоциирани академични партньори са Институтът по статистика и математически методи в икономиката – ТУ Виена (Австрия) и Фраунхоферовият Институт по индустриална математика в Кайзерслаутерн (Германия). Шест високотехнологични български компании са асоциирани индустриални партньори.

Дейността на Центъра за върхови постижения е насочена към създаване на интегрирана научно-изследователска електронна среда за решаване на актуални проблеми с висока научна и обществена значимост.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ за финансиране на ЦВП възлиза на 29 355 861.12 лева, от които 24 952 481.95 лева (85%) са предоставени от Европейския фонд за регионално развитие и 4 403 379.17 лева (15%) са национално съфинансиране.

Събитието от зала „Проф. Марин Дринов“ ще се излъчва онлайн в YouTube канала на БАН.

На 12 октомври 2023 г. от 11:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ (ул. “15-ти ноември” № 1) ще се проведе Тържествено събрание по повод 154 години от създаването на Българската академия на науките . Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски ще произнесе празнично слово. Проф. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания ще изнесе академично слово, посветено на съвременния патриотизъм на българите.  На тържественото събрание ще бъдат връчени Наградите на БАН за журналисти за 2022 г.

В Централното фоайе на Българската академия на науките гостите на събитието могат да разгледат изложба с първи изображения, направени с новия 1,5-м телескоп на Националната астрономическа обсерватория в Рожен. Чрез десетки снимки и видеа експозицията разкрива и отделните етапи в изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО – от построяването на съоръжението през изминалите две години до пускането му в експлоатация на 1 юли 2023 г.

Тържественото събрание ще се излъчва на живо в YouTube канала на Академията.

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила.  Председател на дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му – Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.  През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея.