За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които с духа, мисълта и труда си създават българското Възраждане.
През 1922 година Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички “заслужили българи”. Предложение за това внася Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България. Както интелигенцията, така и обикновените хора от онова време са осъзнавали подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава Българското книжовно дружество, което слага началото на Българската академия на науките.
През 1945 година празникът е отменен, но традицията е възобновена на 28 октомври 1992 г. със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36. Народно събрание. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
Честит празник!
