В отговор на изострения обществен интерес по повод изказвания на г-н Радослав Марков в социалните мрежи, Институтът по математика и информатика при Българската академия на науките (ИМИ–БАН) припомня, че още на 31.07.2023 г. категорично се разграничи от поведението на гореспоменатия, което уронва престижа и доброто име на ИМИ–БАН.

Считано от 04.08.2023 г., г-н Марков не е служител на ИМИ–БАН.

Днес с тъга се простихме с нашия скъп колега и приятел, световноизвестения математик чл.-кор. проф. дмн Иван Димовски. Той напусна този свят на 28 юли 2023 г. на 89-годишна възраст.

Проф. Димовски е роден на 7 юли 1934 г. в с. Патрешко, Троянска околия. Още като ученик проявява повишен интерес към математиката, явява се на Първата национална математическа олимпиада и заема първо място. Като студент във ФМФ (сега Факултет по математика и информатика) на Софийския университет, се включва активно в работата на известния кръжок на професор Тагамлицки. До 1959 г. е учител и асистент в Русе, в тогавашния ВИМЕСС (днес ВТУ „А. Кънчев“). От 1959 г. е назначен с конкурс като младши научен сътрудник към МИ (днес – Институт по математика и информатика) на БАН, хабилитира се през 1969 г. в секцията по Комплексен анализ, доктор е на математическите науки от 1997 г., а професор – от 1982 г. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Почетен член на ИМИ-БАН.

Автор е на над 100 научни публикации и на монографията „Конволюционни смятания“ (Изд. БАН и Клувер) в ново направление, откриващо пътя на широки обобщения и приложения на операционното смятане, получили многократни цитирания и признания от световноизвестни математици.

Проф. Димовски има активна и дългогодишна научно-организационна дейност в полза на укрепването и развитието на математиката в България, на ИМИ-БАН и на секция Комплексен анализ, чийто ръководител е в периода 1986-2004 г. Бил е председател на Специализирания научен съвет по приложна математика и механика към ВАК, член на редколегиите на престижни научни списания, организатор на международни конференции, ръководител на национални и научни проекти, и др.  Особено ценни са заслугите му като преподавател, създател на българска школа учени (10 докторанти, от тях трима професори и доктори на науките, четирима хабилитирани), популяризатор на математичеката наука (превел над 50 книги от чужди езици), инициатор на реформи в образованието. Носител е на наградата на Софийския университет и БАН на името на акад. Никола Обрешков (1979 г.) и на почетния знак на БАН „Марин Дринов“ (2004 г.).

Неговото научно наследство ще продължи да вдъхновява и озарява умовете на бъдещите поколения учени и професионалисти. 

Поклон пред паметта му!