Начало2025-10-22T16:14:06+03:00
03.04.2026
55 години Пролетна конференция на Съюза на математиците в България
24.03.2026
Покана за дискусия
20.03.2026
Академик Юлиан Ревалски е избран за почетен член на Българската академия на науките
23.02.2026
Пилотна програма „Отворена и отговорна наука – България 2026”
09.02.2026
В ИМИ–БАН бе открит бюст-паметник на академик Благовест Сендов

Предстоящи събития

Новини

Във Велико Търново бе поставена паметна плоча на академик Стефан Додунеков

На 10 ноември 2022 г. във Велико Търново тържествено беше открита Паметна плоча на академик Стефан Додунеков. Тя е поставена на Алея „Личности на България с принос за Велико Търново”.

Организатори и инициатори на събитието са Институтът по математика и информатика при Българската академия на науките, Съюзът на математиците в България и Регионалният академичен център при БАН във Велико Търново. На откриването присъстваха председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, Негово Високопреосвещенство Великотърновският Митрополит Григорий, заместник-кметът на община Велико Търново проф. Георги Камарашев, кметът на гр. Килифарево – родно място на акад. Додунеков – Димитър Събев, проф. Росица Додунекова, представители на местната власт и академичната общност от цялата страна, колеги и приятели на акад. Додунеков.

През 2022 година се навършват 10 години от кончината на академик Стефан Додунеков. Той е един от най-заслужилите и най-уважавани български математици, едновременно голям учен, забележителен организатор на науката, далновиден ръководител и прекрасен човек, дългогодишен директор на Института по математика и информатика към БАН, председател на Съюза на математиците в България – една от най-старите професионални организации в България, академик на Българската академия на науките и неин председател.

Акад. Додунеков е основател и президент на Математическото общество на Югоизточна Европа, учен с международна известност, преподавател по алгебра в няколко български университета. Той е сред основателите на Факултета по математика и информатика при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Създател е на школата по Теория на кодирането в България, която обединява учени от няколко български университета и Българската академия на науките.

Алеята „Личности на България с принос за Велико Търново” е създадена през 1997 г. с решение на Общинския съвет на Велико Търново. Тя е оформена в парковото пространство до Художествената галерия „Борис Денев”. В Алеята се поставят паметни знаци на изявени личности, допринесли с дейността си за развитието и утвърждаването на Велико Търново във всички области на живота. Идеята за поставянето на паметната плоча акад. Додунеков е на Инициативен комитет, в състава на който се включват изтъкнати учени и преподаватели, близки негови колеги и приятели.

Официалното откриване на паметната плоча отбеляза и началото на Националния семинар по Теория на кодирането, който се провежда от 10 до 13 ноември в парк-хотел „Севастократор” в с. Арбанаси. Семинарът е основан през 80-те години на 20. век от акад. Додунеков и оттогава се провежда ежегодно в края на годината. От 2014 година насам семинарът носи неговото име.

Наградите за принос в образованието и науката “Акад. Благовест Сендов” бяха връчени в Деня на народните будители

Академик Петър Кендеров и член-кореспондент Николай Николов от Института по математика и информатика към БАН са тазгодишните носители на приза “Акад. Благовест Сендов”. Наградата за принос в образованието и науката се връчва в Деня на народните будители от Университета по библиотекознание и информационни технологии от 2019 година насам. Официалната церемония се проведе в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Номинациите за това престижно отличие се правят от специални селекционни комисии с национално представителство, включващи изтъкнати университетски преподаватели, учени, синдикални дейци, експерти в сферата на образованието и науката и видни общественици.

Идеята за учредяване на специалното отличие възниква не само заради безспорните заслуги на акад. Благовест Сендов към българската наука и образование, но и заради неговия огромен принос в политическото, културното и общественото развитие на цялото ни общество. Той е бил ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Българската академия на науките и председател на Народното събрание на Република България.

Академик Петър Кендеров стана лауреат на Специалната национална награда „Акад. Благовест Сендов“ за изключителен принос в образованието и науката. Акад. Кендеров работи неуморно за откриването и развитието на потенциала на младите български таланти в областта на математиката, информатиката и компютърните науки. Неговото име отдавна е емблема на иновативността и креативността в образованието по математика и ИТ в България, а престижът на българското образование в очите на международните ни партньори израства все повече благодарение на неговата отдадена работа. Днес наградата му бе връчена лично от президента Георги Първанов и журналиста Валерия Велева.

Член-кореспондент Николай Николов бе отличен с Националната награда “Акад. Благовест Сендов” за принос в образованието и науката. Той е носител на Наградата за млад учен на ИМИ от 2000 година, а скоро след това и на Академичната награда за млади учени „Проф. Марин Дринов“ и на Наградата на Съюза на учените в България за млади учени. През 2014 г. става носител на Наградата „Питагор“ за утвърден учен в природните науки и математиката, както и на Наградата на БАН за високи научни постижения в информационните и комуникационните науки и технологии. Лауреат и на престижния Почетен знак на Президента на Република България. През 2017 година е избран за председател на Съюза на математиците в България.

Чл.-кор. Николов има значими научни резултати в многомерния комплексен анализ, теорията на плюрипотенциала, изпъкналата геометрия и др. Двадесет и пет години той подготвя и мотивира най-добрите млади български математици в националните ни отбори за Балканската и Международната олимпиади по математика, на които е бил ръководител и заместник-ръководител.

На церемонията в Народната библиотека днес наградата му бе връчена от министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов.

вторник, 1 ноември 2022|Tags: |

Честит Ден на народните будители!

За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които с духа, мисълта и труда си създават българското Възраждане.

През 1922 година Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички “заслужили българи”. Предложение за това внася Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България. Както интелигенцията, така и обикновените хора от онова време са осъзнавали подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава Българското книжовно дружество, което слага началото на Българската академия на науките. (още…)

вторник, 1 ноември 2022|Tags: |

75 години Институт по математика и информатика към Българската академия на науките

Институтът по математика и информатика (ИМИ) при БАН е създаден в първите години след края на Втората световна война с усилията и високия професионализъм на едно поколение български математици, които днес с признателност наричаме стожери на българската математика.

Благодарение на тяхната визионерска работа, на 27 октомври 1947 г. Управителният съвет на Българската академия на науките приема план за научната дейност през 1947/1948 г. В частта си за математически науки той включва работа на три комисии: Комисия за демографски изучавания (акад. Кирил Попов), Комисия за математически изучавания на репрезентативния метод в статистиката (акад. Никола Обрешков), Комисия за финансово математическо проучване на държавните и гарантираните от държавата външни облигационни заеми (акад. Кирил Попов).

Разработени са и подробни индивидуални планове на академиците-математици Иван Ценов, Любомир Чакалов, Никола Обрешков и Кирил Попов. С това са направени първите крачки за създаването на Природо-математичния клон на Академията, към който да бъдат развити научно-изследователски институти по отделни научни направления, сред които и математически институт.

Не е изненада, че динамиката на епохата и развитието на научните изследвания по математически науки се развиват така интензивно, че това налага новосформираната организация няколко пъти да променя своето име.

  • През 1949 г. е учреден Математически институт (МИ) при физико-математическия клон на академията и за негов ръководител е определен акад. Любомир Чакалов.
  • През 1961 г. МИ се преименува в Математически институт с изчислителен център (МИ с ИЦ), а през 1972 г. – в Институт по математика и механика с изчислителен център (ИММ с ИЦ).
  • През 1994 г. институтът вече носи името Институт по математика (ИМ).
  • Днешното наименование – Институт по математика и информатика – е от 1995 година.

С гордост можем да заявим, че от създаването си през 1947 г., и до днес, Институтът по математика и информатика е водещ български център за изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри, провеждащ целенасочена, дългосрочна и последователна политика, свързана с основните тенденции в развитието на математиката, информатиката и информационните технологии.

Интересни факти от историята на ИМИ:

През 1961 г. в МИ се създава първият в България изчислителен център.

В периода 1962-1964 г. се създава първата българска цифрова електронно-изчислителна машина Витоша.

През 1965 г. се създава първият електронен калкулатор Елка 6521.

През 1966 г. от МИ с ИЦ се отделя Централният институт по изчислителна техника (ЦИИТ).

През 1970 г. МИ с ИЦ и ФММ на СУ се интегрират в Единен център по математика и механика (ЕЦММ), който просъществува до 1988 г. Въвежда се Моделът на тристепенната система на университетско образование, която две десетилетия по-късно е възприета в цяла Европа (бакалавърска програма в Блок A, магистърска програма в Блок B и докторантска програма в Блок C).

През 1977 г. от ИММ с ИЦ се отделя Институт по механика и биомеханика, днес Институт по механика.

Сътрудници на ИМ с ИЦ са основно ядро в създадения през 1984 г. Координационен център по информатика и изчислителна техника при БАН (днес Институт по информационни и комуникационни технологии).

Съвместно с фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, фондация „Еврика“ и Съюза на математиците в България през 2000 г. ИМИ учредява Ученически институт по математика и информатика.

През 2006 г. в ИМИ е създаден Национален център по дигитализация на научно, културно и историческо наследство.

През 2019 година към ИМИ е създаден Международен център по математически науки – динамично изследователско звено за разработване и разпространение на авангардни нови направления в математиката. Центърът работи в сътрудничество с Institute of the Mathematical Sciences of the Americas (IMSA) към Университета на Маями, САЩ.

(още…)

четвъртък, 27 октомври 2022|Tags: |

2022 година е Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие

На 20 октомври 2022 г., четвъртък, от 10:00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя официалното откриване на Международната година на фундаменталните науки за устойчиво развитие в България. 2022 година бе обявена за Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие – МГФНУР (The International Year of Basic Sciences for Sustainable Development – IYBSSD2022) с резолюция  76/A/L.12 на Организацията на обединените нации (ООН) от 02.12.2021 г.

След официалното откриване от проф. д.н. Иван Лалов – Почетен член на Съюза на физиците в България, бяха изнесени и пет кратки встъпителни лекции от видни учени с принос в развитието на фундаменталните науки в страната ни. Институтът по математика и информатика и Съюзът на математиците в България бяха представени от академик Веселин Дренски, който изнесе лекция на тема: “Може ли чистата математика да бъде полезна?”.

До резолюцията на ООН е стига по предложение на Международния съюз по чиста и приложна физика (International Union of Pure and Applied Physics IUPAP). България, която е представлявана от Съюза на физиците в България (СФБ), възстанови членството си в IUPAP през 2019 г. с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката. За провеждането на дейностите по време на Годината, са оформени тематични групи: Физика, Науки за земята, Химия, Биология и биофизика, Математика, Образование и Популяризиране на МГФНУР. На страницата за отбелязване на МГФНУР в България можете да намерите цялата налична към момента информация, както и линк към международните дейности на IUPAP. Чл.-кор. Александър Драйшу, Председател на Съюза на физиците в България, е и Председател на Националния организационен комитет за провеждането на Годината. (още…)

понеделник, 17 октомври 2022|Tags: , |

Полезни връзки

Go to Top