Новини
Във Велико Търново бе поставена паметна плоча на академик Стефан Додунеков
На 10 ноември 2022 г. във Велико Търново тържествено беше открита Паметна плоча на академик Стефан Додунеков. Тя е поставена на Алея „Личности на България с принос за Велико Търново”.
Организатори и инициатори на събитието са Институтът по математика и информатика при Българската академия на науките, Съюзът на математиците в България и Регионалният академичен център при БАН във Велико Търново. На откриването присъстваха председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, Негово Високопреосвещенство Великотърновският Митрополит Григорий, заместник-кметът на община Велико Търново проф. Георги Камарашев, кметът на гр. Килифарево – родно място на акад. Додунеков – Димитър Събев, проф. Росица Додунекова, представители на местната власт и академичната общност от цялата страна, колеги и приятели на акад. Додунеков.
През 2022 година се навършват 10 години от кончината на академик Стефан Додунеков. Той е един от най-заслужилите и най-уважавани български математици, едновременно голям учен, забележителен организатор на науката, далновиден ръководител и прекрасен човек, дългогодишен директор на Института по математика и информатика към БАН, председател на Съюза на математиците в България – една от най-старите професионални организации в България, академик на Българската академия на науките и неин председател.
Акад. Додунеков е основател и президент на Математическото общество на Югоизточна Европа, учен с международна известност, преподавател по алгебра в няколко български университета. Той е сред основателите на Факултета по математика и информатика при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Създател е на школата по Теория на кодирането в България, която обединява учени от няколко български университета и Българската академия на науките.
Алеята „Личности на България с принос за Велико Търново” е създадена през 1997 г. с решение на Общинския съвет на Велико Търново. Тя е оформена в парковото пространство до Художествената галерия „Борис Денев”. В Алеята се поставят паметни знаци на изявени личности, допринесли с дейността си за развитието и утвърждаването на Велико Търново във всички области на живота. Идеята за поставянето на паметната плоча акад. Додунеков е на Инициативен комитет, в състава на който се включват изтъкнати учени и преподаватели, близки негови колеги и приятели.
Официалното откриване на паметната плоча отбеляза и началото на Националния семинар по Теория на кодирането, който се провежда от 10 до 13 ноември в парк-хотел „Севастократор” в с. Арбанаси. Семинарът е основан през 80-те години на 20. век от акад. Додунеков и оттогава се провежда ежегодно в края на годината. От 2014 година насам семинарът носи неговото име.
Наградите за принос в образованието и науката “Акад. Благовест Сендов” бяха връчени в Деня на народните будители
Академик Петър Кендеров и член-кореспондент Николай Николов от Института по математика и информатика към БАН са тазгодишните носители на приза “Акад. Благовест Сендов”. Наградата за принос в образованието и науката се връчва в Деня на народните будители от Университета по библиотекознание и информационни технологии от 2019 година насам. Официалната церемония се проведе в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Номинациите за това престижно отличие се правят от специални селекционни комисии с национално представителство, включващи изтъкнати университетски преподаватели, учени, синдикални дейци, експерти в сферата на образованието и науката и видни общественици.
Идеята за учредяване на специалното отличие възниква не само заради безспорните заслуги на акад. Благовест Сендов към българската наука и образование, но и заради неговия огромен принос в политическото, културното и общественото развитие на цялото ни общество. Той е бил ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Българската академия на науките и председател на Народното събрание на Република България.
Академик Петър Кендеров стана лауреат на Специалната национална награда „Акад. Благовест Сендов“ за изключителен принос в образованието и науката. Акад. Кендеров работи неуморно за откриването и развитието на потенциала на младите български таланти в областта на математиката, информатиката и компютърните науки. Неговото име отдавна е емблема на иновативността и креативността в образованието по математика и ИТ в България, а престижът на българското образование в очите на международните ни партньори израства все повече благодарение на неговата отдадена работа. Днес наградата му бе връчена лично от президента Георги Първанов и журналиста Валерия Велева.
Член-кореспондент Николай Николов бе отличен с Националната награда “Акад. Благовест Сендов” за принос в образованието и науката. Той е носител на Наградата за млад учен на ИМИ от 2000 година, а скоро след това и на Академичната награда за млади учени „Проф. Марин Дринов“ и на Наградата на Съюза на учените в България за млади учени. През 2014 г. става носител на Наградата „Питагор“ за утвърден учен в природните науки и математиката, както и на Наградата на БАН за високи научни постижения в информационните и комуникационните науки и технологии. Лауреат и на престижния Почетен знак на Президента на Република България. През 2017 година е избран за председател на Съюза на математиците в България.
Чл.-кор. Николов има значими научни резултати в многомерния комплексен анализ, теорията на плюрипотенциала, изпъкналата геометрия и др. Двадесет и пет години той подготвя и мотивира най-добрите млади български математици в националните ни отбори за Балканската и Международната олимпиади по математика, на които е бил ръководител и заместник-ръководител.
На церемонията в Народната библиотека днес наградата му бе връчена от министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
Честит Ден на народните будители!
За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които с духа, мисълта и труда си създават българското Възраждане.
През 1922 година Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички “заслужили българи”. Предложение за това внася Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България. Както интелигенцията, така и обикновените хора от онова време са осъзнавали подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава Българското книжовно дружество, което слага началото на Българската академия на науките. (още…)
75 години Институт по математика и информатика към Българската академия на науките
Институтът по математика и информатика (ИМИ) при БАН е създаден в първите години след края на Втората световна война с усилията и високия професионализъм на едно поколение български математици, които днес с признателност наричаме стожери на българската математика.
Благодарение на тяхната визионерска работа, на 27 октомври 1947 г. Управителният съвет на Българската академия на науките приема план за научната дейност през 1947/1948 г. В частта си за математически науки той включва работа на три комисии: Комисия за демографски изучавания (акад. Кирил Попов), Комисия за математически изучавания на репрезентативния метод в статистиката (акад. Никола Обрешков), Комисия за финансово математическо проучване на държавните и гарантираните от държавата външни облигационни заеми (акад. Кирил Попов).
Разработени са и подробни индивидуални планове на академиците-математици Иван Ценов, Любомир Чакалов, Никола Обрешков и Кирил Попов. С това са направени първите крачки за създаването на Природо-математичния клон на Академията, към който да бъдат развити научно-изследователски институти по отделни научни направления, сред които и математически институт.
Не е изненада, че динамиката на епохата и развитието на научните изследвания по математически науки се развиват така интензивно, че това налага новосформираната организация няколко пъти да променя своето име.
- През 1949 г. е учреден Математически институт (МИ) при физико-математическия клон на академията и за негов ръководител е определен акад. Любомир Чакалов.
- През 1961 г. МИ се преименува в Математически институт с изчислителен център (МИ с ИЦ), а през 1972 г. – в Институт по математика и механика с изчислителен център (ИММ с ИЦ).
- През 1994 г. институтът вече носи името Институт по математика (ИМ).
- Днешното наименование – Институт по математика и информатика – е от 1995 година.
С гордост можем да заявим, че от създаването си през 1947 г., и до днес, Институтът по математика и информатика е водещ български център за изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри, провеждащ целенасочена, дългосрочна и последователна политика, свързана с основните тенденции в развитието на математиката, информатиката и информационните технологии.
Интересни факти от историята на ИМИ:
През 1961 г. в МИ се създава първият в България изчислителен център.
В периода 1962-1964 г. се създава първата българска цифрова електронно-изчислителна машина Витоша.
През 1965 г. се създава първият електронен калкулатор Елка 6521.
През 1966 г. от МИ с ИЦ се отделя Централният институт по изчислителна техника (ЦИИТ).
През 1970 г. МИ с ИЦ и ФММ на СУ се интегрират в Единен център по математика и механика (ЕЦММ), който просъществува до 1988 г. Въвежда се Моделът на тристепенната система на университетско образование, която две десетилетия по-късно е възприета в цяла Европа (бакалавърска програма в Блок A, магистърска програма в Блок B и докторантска програма в Блок C).
През 1977 г. от ИММ с ИЦ се отделя Институт по механика и биомеханика, днес Институт по механика.
Сътрудници на ИМ с ИЦ са основно ядро в създадения през 1984 г. Координационен център по информатика и изчислителна техника при БАН (днес Институт по информационни и комуникационни технологии).
Съвместно с фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, фондация „Еврика“ и Съюза на математиците в България през 2000 г. ИМИ учредява Ученически институт по математика и информатика.
През 2006 г. в ИМИ е създаден Национален център по дигитализация на научно, културно и историческо наследство.
През 2019 година към ИМИ е създаден Международен център по математически науки – динамично изследователско звено за разработване и разпространение на авангардни нови направления в математиката. Центърът работи в сътрудничество с Institute of the Mathematical Sciences of the Americas (IMSA) към Университета на Маями, САЩ.
2022 година е Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие
На 20 октомври 2022 г., четвъртък, от 10:00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя официалното откриване на Международната година на фундаменталните науки за устойчиво развитие в България. 2022 година бе обявена за Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие – МГФНУР (The International Year of Basic Sciences for Sustainable Development – IYBSSD2022) с резолюция 76/A/L.12 на Организацията на обединените нации (ООН) от 02.12.2021 г.
След официалното откриване от проф. д.н. Иван Лалов – Почетен член на Съюза на физиците в България, бяха изнесени и пет кратки встъпителни лекции от видни учени с принос в развитието на фундаменталните науки в страната ни. Институтът по математика и информатика и Съюзът на математиците в България бяха представени от академик Веселин Дренски, който изнесе лекция на тема: “Може ли чистата математика да бъде полезна?”.
До резолюцията на ООН е стига по предложение на Международния съюз по чиста и приложна физика (International Union of Pure and Applied Physics IUPAP). България, която е представлявана от Съюза на физиците в България (СФБ), възстанови членството си в IUPAP през 2019 г. с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката. За провеждането на дейностите по време на Годината, са оформени тематични групи: Физика, Науки за земята, Химия, Биология и биофизика, Математика, Образование и Популяризиране на МГФНУР. На страницата за отбелязване на МГФНУР в България можете да намерите цялата налична към момента информация, както и линк към международните дейности на IUPAP. Чл.-кор. Александър Драйшу, Председател на Съюза на физиците в България, е и Председател на Националния организационен комитет за провеждането на Годината. (още…)
Администрация
НАГРАДА НА ИМИ
НАГРАДА НА ИМИ
Дарителска кампания























































































