Предстоящи събития
Новини
Наградите за принос в образованието и науката “Акад. Благовест Сендов” бяха връчени в Деня на народните будители
Академик Петър Кендеров и член-кореспондент Николай Николов от Института по математика и информатика към БАН са тазгодишните носители на приза “Акад. Благовест Сендов”. Наградата за принос в образованието и науката се връчва в Деня на народните будители от Университета по библиотекознание и информационни технологии от 2019 година насам. Официалната церемония се проведе в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Номинациите за това престижно отличие се правят от специални селекционни комисии с национално представителство, включващи изтъкнати университетски преподаватели, учени, синдикални дейци, експерти в сферата на образованието и науката и видни общественици.
Идеята за учредяване на специалното отличие възниква не само заради безспорните заслуги на акад. Благовест Сендов към българската наука и образование, но и заради неговия огромен принос в политическото, културното и общественото развитие на цялото ни общество. Той е бил ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Българската академия на науките и председател на Народното събрание на Република България.
Академик Петър Кендеров стана лауреат на Специалната национална награда „Акад. Благовест Сендов“ за изключителен принос в образованието и науката. Акад. Кендеров работи неуморно за откриването и развитието на потенциала на младите български таланти в областта на математиката, информатиката и компютърните науки. Неговото име отдавна е емблема на иновативността и креативността в образованието по математика и ИТ в България, а престижът на българското образование в очите на международните ни партньори израства все повече благодарение на неговата отдадена работа. Днес наградата му бе връчена лично от президента Георги Първанов и журналиста Валерия Велева.
Член-кореспондент Николай Николов бе отличен с Националната награда “Акад. Благовест Сендов” за принос в образованието и науката. Той е носител на Наградата за млад учен на ИМИ от 2000 година, а скоро след това и на Академичната награда за млади учени „Проф. Марин Дринов“ и на Наградата на Съюза на учените в България за млади учени. През 2014 г. става носител на Наградата „Питагор“ за утвърден учен в природните науки и математиката, както и на Наградата на БАН за високи научни постижения в информационните и комуникационните науки и технологии. Лауреат и на престижния Почетен знак на Президента на Република България. През 2017 година е избран за председател на Съюза на математиците в България.
Чл.-кор. Николов има значими научни резултати в многомерния комплексен анализ, теорията на плюрипотенциала, изпъкналата геометрия и др. Двадесет и пет години той подготвя и мотивира най-добрите млади български математици в националните ни отбори за Балканската и Международната олимпиади по математика, на които е бил ръководител и заместник-ръководител.
На церемонията в Народната библиотека днес наградата му бе връчена от министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
Честит Ден на народните будители!
За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които с духа, мисълта и труда си създават българското Възраждане.
През 1922 година Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички “заслужили българи”. Предложение за това внася Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България. Както интелигенцията, така и обикновените хора от онова време са осъзнавали подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава Българското книжовно дружество, което слага началото на Българската академия на науките. (още…)
75 години Институт по математика и информатика към Българската академия на науките
Институтът по математика и информатика (ИМИ) при БАН е създаден в първите години след края на Втората световна война с усилията и високия професионализъм на едно поколение български математици, които днес с признателност наричаме стожери на българската математика.
Благодарение на тяхната визионерска работа, на 27 октомври 1947 г. Управителният съвет на Българската академия на науките приема план за научната дейност през 1947/1948 г. В частта си за математически науки той включва работа на три комисии: Комисия за демографски изучавания (акад. Кирил Попов), Комисия за математически изучавания на репрезентативния метод в статистиката (акад. Никола Обрешков), Комисия за финансово математическо проучване на държавните и гарантираните от държавата външни облигационни заеми (акад. Кирил Попов).
Разработени са и подробни индивидуални планове на академиците-математици Иван Ценов, Любомир Чакалов, Никола Обрешков и Кирил Попов. С това са направени първите крачки за създаването на Природо-математичния клон на Академията, към който да бъдат развити научно-изследователски институти по отделни научни направления, сред които и математически институт.
Не е изненада, че динамиката на епохата и развитието на научните изследвания по математически науки се развиват така интензивно, че това налага новосформираната организация няколко пъти да променя своето име.
- През 1949 г. е учреден Математически институт (МИ) при физико-математическия клон на академията и за негов ръководител е определен акад. Любомир Чакалов.
- През 1961 г. МИ се преименува в Математически институт с изчислителен център (МИ с ИЦ), а през 1972 г. – в Институт по математика и механика с изчислителен център (ИММ с ИЦ).
- През 1994 г. институтът вече носи името Институт по математика (ИМ).
- Днешното наименование – Институт по математика и информатика – е от 1995 година.
С гордост можем да заявим, че от създаването си през 1947 г., и до днес, Институтът по математика и информатика е водещ български център за изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри, провеждащ целенасочена, дългосрочна и последователна политика, свързана с основните тенденции в развитието на математиката, информатиката и информационните технологии.
Интересни факти от историята на ИМИ:
През 1961 г. в МИ се създава първият в България изчислителен център.
В периода 1962-1964 г. се създава първата българска цифрова електронно-изчислителна машина Витоша.
През 1965 г. се създава първият електронен калкулатор Елка 6521.
През 1966 г. от МИ с ИЦ се отделя Централният институт по изчислителна техника (ЦИИТ).
През 1970 г. МИ с ИЦ и ФММ на СУ се интегрират в Единен център по математика и механика (ЕЦММ), който просъществува до 1988 г. Въвежда се Моделът на тристепенната система на университетско образование, която две десетилетия по-късно е възприета в цяла Европа (бакалавърска програма в Блок A, магистърска програма в Блок B и докторантска програма в Блок C).
През 1977 г. от ИММ с ИЦ се отделя Институт по механика и биомеханика, днес Институт по механика.
Сътрудници на ИМ с ИЦ са основно ядро в създадения през 1984 г. Координационен център по информатика и изчислителна техника при БАН (днес Институт по информационни и комуникационни технологии).
Съвместно с фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, фондация „Еврика“ и Съюза на математиците в България през 2000 г. ИМИ учредява Ученически институт по математика и информатика.
През 2006 г. в ИМИ е създаден Национален център по дигитализация на научно, културно и историческо наследство.
През 2019 година към ИМИ е създаден Международен център по математически науки – динамично изследователско звено за разработване и разпространение на авангардни нови направления в математиката. Центърът работи в сътрудничество с Institute of the Mathematical Sciences of the Americas (IMSA) към Университета на Маями, САЩ.
2022 година е Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие
На 20 октомври 2022 г., четвъртък, от 10:00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя официалното откриване на Международната година на фундаменталните науки за устойчиво развитие в България. 2022 година бе обявена за Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие – МГФНУР (The International Year of Basic Sciences for Sustainable Development – IYBSSD2022) с резолюция 76/A/L.12 на Организацията на обединените нации (ООН) от 02.12.2021 г.
След официалното откриване от проф. д.н. Иван Лалов – Почетен член на Съюза на физиците в България, бяха изнесени и пет кратки встъпителни лекции от видни учени с принос в развитието на фундаменталните науки в страната ни. Институтът по математика и информатика и Съюзът на математиците в България бяха представени от академик Веселин Дренски, който изнесе лекция на тема: “Може ли чистата математика да бъде полезна?”.
До резолюцията на ООН е стига по предложение на Международния съюз по чиста и приложна физика (International Union of Pure and Applied Physics IUPAP). България, която е представлявана от Съюза на физиците в България (СФБ), възстанови членството си в IUPAP през 2019 г. с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката. За провеждането на дейностите по време на Годината, са оформени тематични групи: Физика, Науки за земята, Химия, Биология и биофизика, Математика, Образование и Популяризиране на МГФНУР. На страницата за отбелязване на МГФНУР в България можете да намерите цялата налична към момента информация, както и линк към международните дейности на IUPAP. Чл.-кор. Александър Драйшу, Председател на Съюза на физиците в България, е и Председател на Националния организационен комитет за провеждането на Годината. (още…)
Емил Келеведжиев получи отличието „Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти“ на Президента на Република България
На тържествена церемония, състояла се вчера, 4 октомври 2022 година, Емил Келеведжиев получи отличието „Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти“ на Президента на Република България. Лауреатите на двадесетото юбилейно издание на престижния конкурс бяха приветствани от държавния глава Румен Радев в Гербовата зала на бул. „Дондуков“ 2.
Президентската инициатива Награда „Джон Атанасов“ стартира през 2003 г. Тя е насочена към младите български учени и изследователи в областта на компютърните науки и има за цел да открои техни високи постижения. Ежегодният конкурс носи името на световноизвестния изобретател от български произход Джон Атанасов, един от създателите на първия електронен цифров компютър с регенеративна памет.
В категорията Награда „Джон Атанасов“ победител стана д-р Борис Банков – доктор в направление „Информатика и компютърни науки“ от Икономически университет – Варна. Основните научни постижения на д-р Банков са в областта на автоматизираната обработка на големи информационни масиви и разработки, които се прилагат в полза на цифровата трансформация в академични институции.
Припомняме, че носител на голямата Награда „Джон Атанасов“ за 2021 година стана д-р Венелин Тодоров от Института по математика и информатика и Института по информационни и комуникационни технологии при БАН. Това не е първият случай, в който учен от Института по математика и информатика става лауреат на престижната награда на президентската институция. През 2006 година неин носител бе доц. Христо Костадинов, който в момента е ръководител на секция „Математически основи на информатиката“ в ИМИ.
На церемонията вчера Президентът отличи с грамоти и лауреатите в категорията “Джон Атанасов“- ученици и техните преподаватели”. За постигнати най-високи резултати в международни и национални ученически олимпиади по информатика са отличени медалистите от Международната олимпиада по информатика Атанас Димитров, Деян Хаджи-Манич, Мартин Копчев.
С грамота „Дебютен пробив в областта на компютърните технологии“ бяха отличени Радостин Чолаков и Стивън Спасов.
Радостин извоюва първо място в конкурса “Млади таланти” на МОН с проекта си “The GatedTabTransformer: An attention-based deep learning architecture for tabular modeling” и се класира за участие в EUCYS 2022. През септември 2022 в Лайден, Нидерландия, Радостин става най-младият българин с награда в двата най-престижни научни конкурса –EU Contest for Young Scientists и International Science and Engineering Fair. Радостин Чолаков е един от избраните млади лидери от “FORBES България” в селекцията “30 под 30”, категория “Наука, технологии и здравеопазване”.
Стивън се представи отлично на Европейския конкурс за млади учени EUCYS 2022, където спечели наградата на ЦЕРН за млади учени. Той разработва проекта си под ръководството на проф. Пламен Коев от San Jose State University, САЩ. Статия, представяща разработката му, предстои да бъде публикувана в престижното научно издание Journal of Computational and Applied Mathematics.
По време на церемонията снощи, Президентът подчерта значимостта на разработките на младите български изследователи в областта на компютърните науки, чието приложно поле непрекъснато разширява своя обхват и засяга всяка сфера на обществения живот. „Много от участниците в инициативата през изминалите години, днес ръководят изтъкнати научно-изследователски лаборатории в световно признати университети и задават посоката за развитие на световната наука. Много от тях се ангажират все повече с обществено значими каузи и задават успешните модели на нашето обществено развитие“, изтъкна държавният глава.
Photo Credit: president.bg
Администрация
НАГРАДА НА ИМИ
НАГРАДА НА ИМИ
Дарителска кампания
BIC: UNCRBGSF
IBAN: BG32UNCR76303100117336
Адрес: ИМИ-БАН,
ул. „Акад. Г. Бончев“ №8,
1113 София
Булстат: BG000665249
Полезни връзки
