На заседание на Общото събрание на БАН за избор на председател, което се проведе онлайн днес, 30 ноември 2020 г., академик Юлиан Ревалски бе избран за председател на Академията за втори мандат.

Математическата и информатическата колегии на Института по математика и информатика изказват сърдечните си поздравления на акад. Ревалски за гласуваното доверие! Уверени сме, че учен и ръководител с неговите визия и опит ще допринесе изключително много за развитието на човешкия научен потенциал в Академията като подкрепя и инициира все по-активното участие на учените от БАН в иновационни разработки, в образователния процес на всички нива и в затвърждаването на Академията като основен експертен център на страната.

Акад. Юлиан Ревалски е председател на Българската академия на науките от 2016 г. Преди това той е директор на Института по математика и информатика. Областите му на научен интерес са свързани с изследване на операциите – оптимизация, вариационен анализ, теория на игрите; функционален анализ  – геометрия на банахови пространства и монотонни оператори и в сферата на общата топология – топологични методи в оптимизацията и многозначни изображения.

На 8 октомври тази година Събранието на академиците на Българската академия на науките избра за свой чуждестранен член професор Максим Концевич. Неговата номинация бе издигната по инициатива на секция „Анализ, геометрия и топология“ на Института по математика и информатика и бе подкрепена от Научния съвет на Института.

Максим Концевич е професор в Института за висши научни изследвания (IHES), Париж и изтъкнат професор в Университета на Маями. Той е един от водещите математици и теоретични физици на 20. и 21. век с изключителни приноси в алгебричната геометрия, алгебричната топология и геометричните аспекти на математическата физика, като теорията на възлите, деформационното квантоване и огледалната симетрия.

Проф. Концевич е автор на редица нови идеи и теории с огромно влияние върху развитието на съвременната математика и теоретичната физика: Деформационното квантуване, Хомологичната огледална симетрия, Инвариантите на Доналдсън-Томас и wall-crossing структури, Некомутативната теория на Ходж, Периоди и мотивно интегриране, Теорията на Громов-Уитън и др. Основните му резултати са публикувани в над 50 статии в най-престижните математически и физически списания и са цитирани повече от 12000 пъти. Проф. Концевич е бил научен ръководител на 12 докторанти, сред които известните математици Сергей Баранников, Тони Ю, Фабиан Хейдън и Александър Уснич и на над 30 постдокторанти, сред които и младите български математици Пенка Георгиева и Георги Димитров. (още…)

Тази година Нобеловата награда за физика се присъжда за два независими приноса в науката. Едната половина е присъдена на Роджър Пенроуз за откритието, че образуването на черни дупки е надеждно предсказание на общата теория на относителността, а другата половина – съвместно на Райнхард Генцел и Андреа Гез за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика.

Роджър Пенроуз е изтъкнат британски математик и математичен физик. Той е професор по математика в университета в Оксфорд. Основните приноси на Пенроуз са в областта на математическата физика, общата теория на относителността и космологията.

През 2020 година получава половината от Нобеловата награда за физика за своя анализ на образуването на черни дупки в общата теория на относителността. Основният му принос е доказателството, че сингулярността на кривината на черната дупка не е артефакт на симетрията, общоприето схващане по това време, а неизбежно се формира при съществуването на уловени повърхности. С други думи, ако има привиден хоризонт, пространство-времето развива сингулярност независимо от формата на хоризонта. Това е изключително важно откритие, тъй като демонстрира, чепертурбации и отклонения от сферичната (или аксиалната) симетрия не разрушават структурата на черната дупка, доказвайки, че черните дупки са реално предсказание на общата теория на относителността. Сред многобройните му други приноси е формулирането на хипотезата за космическата цензура, в която се посочва, че няма гола сингулярност т.е. всяка сингулярност е скрита от външен наблюдател на безкрайност зад хоризонта на събитията на черната дупка. (още…)