На 8 октомври тази година Събранието на академиците на Българската академия на науките избра за свой чуждестранен член професор Максим Концевич. Неговата номинация бе издигната по инициатива на секция „Анализ, геометрия и топология“ на Института по математика и информатика и бе подкрепена от Научния съвет на Института.

Максим Концевич е професор в Института за висши научни изследвания (IHES), Париж и изтъкнат професор в Университета на Маями. Той е един от водещите математици и теоретични физици на 20. и 21. век с изключителни приноси в алгебричната геометрия, алгебричната топология и геометричните аспекти на математическата физика, като теорията на възлите, деформационното квантоване и огледалната симетрия.

Проф. Концевич е автор на редица нови идеи и теории с огромно влияние върху развитието на съвременната математика и теоретичната физика: Деформационното квантуване, Хомологичната огледална симетрия, Инвариантите на Доналдсън-Томас и wall-crossing структури, Некомутативната теория на Ходж, Периоди и мотивно интегриране, Теорията на Громов-Уитън и др. Основните му резултати са публикувани в над 50 статии в най-престижните математически и физически списания и са цитирани повече от 12000 пъти. Проф. Концевич е бил научен ръководител на 12 докторанти, сред които известните математици Сергей Баранников, Тони Ю, Фабиан Хейдън и Александър Уснич и на над 30 постдокторанти, сред които и младите български математици Пенка Георгиева и Георги Димитров. (още…)

Тази година Нобеловата награда за физика се присъжда за два независими приноса в науката. Едната половина е присъдена на Роджър Пенроуз за откритието, че образуването на черни дупки е надеждно предсказание на общата теория на относителността, а другата половина – съвместно на Райнхард Генцел и Андреа Гез за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика.

Роджър Пенроуз е изтъкнат британски математик и математичен физик. Той е професор по математика в университета в Оксфорд. Основните приноси на Пенроуз са в областта на математическата физика, общата теория на относителността и космологията.

През 2020 година получава половината от Нобеловата награда за физика за своя анализ на образуването на черни дупки в общата теория на относителността. Основният му принос е доказателството, че сингулярността на кривината на черната дупка не е артефакт на симетрията, общоприето схващане по това време, а неизбежно се формира при съществуването на уловени повърхности. С други думи, ако има привиден хоризонт, пространство-времето развива сингулярност независимо от формата на хоризонта. Това е изключително важно откритие, тъй като демонстрира, чепертурбации и отклонения от сферичната (или аксиалната) симетрия не разрушават структурата на черната дупка, доказвайки, че черните дупки са реално предсказание на общата теория на относителността. Сред многобройните му други приноси е формулирането на хипотезата за космическата цензура, в която се посочва, че няма гола сингулярност т.е. всяка сингулярност е скрита от външен наблюдател на безкрайност зад хоризонта на събитията на черната дупка. (още…)

На тържествена церемония, състояла се вчера, 5 октомври, държавният глава Румен Радев награди лауреатите на президентската Награда „Джон Атанасов“ за 2020 година. Наградата се присъжда на български учени, учители и ученици в областта на компютърните науки.

Голямата награда „Джон Атанасов“ бе присъдена на д-р Златко Минев – доктор по приложна физика в университета Йейл, изследовател в IBM Quantum в Ню Йорк. Основните постижения на д-р Минев отменят вековно разбиране в квантовата физика. Неговото откритие разрешава 100-годишен спор между учените Бор, Шрьодингер и Айнщайн – главните архитекти на квантовата физика. Благодарение на пробива му е доказана възможността квантовите скокове да се прогнозират и контролират, а бъдещите квантови компютри да могат да решават задачи, които класическите компютри не биха могли. Д-р Златко Минев усъвършенства откритието си в нова технология, като проектира система за обратна връзка, която да контролира бъдещето на квантовите скокове чрез “хващане” и “връщане” и тяхното контролиране. Резултатите на д-р Минев предизвикват голям интерес в световните научни среди. Проектът му е избран като откритие на годината, и се превръща в най-доброто откритие по Математика/Физически Науки в Top 50 Discoveries of the Year на списание Discover. Публикуваната от д-р Минев статия за неговия проект е призната в световните медии и обявена за най-харесваната и четена история на Yale News за 2019 г. През 2020 г. е избран като един от 35-те “Глобални Иноватори под Възраст 35” (35 Global Innovators Under 35), в категорията “Визионери” в престижната класация на MIT Technology Review.

Носител на отличие Грамота „Награда Джон Атанасов“ в категорията Награда „Джон Атанасов“ е д-р Никола Чипев – доктор по информатика от Технически университет – Мюнхен, Германия. Неговите най-значими постижения са в направлението на високопроизводителните изчисления за симулация на научни и инженерни проблеми. Д.р Чипев се занимава с оптимизация, паралелно програмиране и изпълняване на симулации на физични процеси в сферите на молекулярната динамика и изчислителната динамика на флуидите. (още…)

На 25 септември 2020 г. в Института по математика и информатика към Българската академия на науките се състоя тържественото награждаване на златните медалисти от Австралийското математическо състезание (АМС) за 2019 година. Събитието беше излъчвано на живо на страницата на ИМИ във фейсбук.

Домакини на награждаването бяха академик Веселин Дренски, директор на Института по математика и информатика към БАН и чл.-кор. Николай Николов, председател на Съюза на математиците в България.

Наградите бьха връчени лично от Негово Превъзходителство г-н Артър Спиру, посланик на Австралия за Гърция, България и Румъния. На събитието присъства и почетният консул на Австралия в България – г-жа Индиана Трифонова. Официални гости на награждаването бяха г-жа Таня Михайлова, заместник-министър на образованието и науката и академик Петър Кендеров, ръководител на Ученическия институт на БАН и пръв организатор на провеждането на Австралийското математическо състезание в България преди почти 30 години. (още…)