Dennis Parnell Sullivan – 2022 Abel Prize laureate. Copyright holder: John Griffin/Stony Brook University/ Abel Prize

Наградата, считана за равностойна на Нобеловата, бе присъдена на 81-годишния професор Денис П. Съливан от Университета Стони Брук, Ню Йорк.

В своето изявление Норвежката академия на науките и литературата – организацията, която присъжда наградата, изтъква, че проф. Съливан е отличен „за неговия новаторски принос към топологията в най-широкия ѝ смисъл, и по-специално нейните алгебрични, геометрични и динамични аспекти“.

Топологията е наука за изучаване на пространството  и формите и голяма част от научната работа на проф. Съливан е свързана с изучаване на многообразията – многомерния аналог на двумерните повърхнини. Въпреки своята абстрактност, някои от последните му изследвания на флуидни потоци и турбуленция биха могли да допринесат за разбирането на пътищата на ураганите, разпръскването на замърсители във въздуха и завихрянето на въздуха зад крилата на самолета.

Както е известно, Нобелова награда по математика не съществува, в продължение на десетилетия сред най-престижните награди по математика е Фийлдсовият медал, присъждан на всеки четири години на най-успешните математици на възраст до 40 години.

Абеловата награда се присъжда всяка година от Норвежката академия на науките и литературата за изключителни постижения в областта на математиката. Наградата се придружава от чек на стойност 7.5 млн. крони (886 000 щатски долара). Наградата е учредена от правителството на Норвегия през 2002 г., по повод отбелязването на 200-годишнината от рождението на един от най-великите математици – норвежеца Нилс Хенрик Абел (1802-1829). Въз основа на откритие на френския математик Огюстен Луи Коши, Абел развива теорията за сходимост на степенните редове и първи изследва напълно сходимостта на биноминалния ред. Абел поставя също основите на теорията на интегралните уравнения.

За първи път Абеловата награда е връчена през 2003 г. като номинациите се разглеждат от авторитетно 5-членно международно жури, препоръчано от Международния математически съюз и Европейското математическо общество.

Сред лауреатите на наградата са Андрю Дж. Уайлс, който доказва последната теорема на Ферма и сега е в Оксфордския университет; Джон Ф. Наш младши, по чийто живот е създаден филмът „Красив ум“; и Карън Уленбек, почетен професор в Тексаския университет в Остин, която през 2019 г. стана първата жена, получила Абел.

Един от членовете комисията по присъждането на наградата – Улрике Тилман, математик от Оксфордския университет, споделя в интервю, че предвид „абсолютно фантастичната работа“ на проф. Съливан както в алгебричната топология, така и в динамичните системи, решението на комисията е било взето много лесно.

„Математиката наистина е страст, която предоставя безкраен поток от любопитство и загадки, а аз имах привилегията да прекарвам всеки ден от професионалния си живот в компанията на много талантливи колеги и студенти, които влязоха в заговор с мен да се справим с предизвикателствата, за да можем по-добре да разберем правилата на Вселената. Тази награда е колкото доказателство за тяхната упорита работа и прозрения, толкова и подарък за мен” – споделя проф. Съливан пред сайта на The City University of New York.

Официалната церемония по награждаването на проф. Съливан ще се проведе на 24 май 2022 г. в Осло, Норвегия. Събитието ще бъде стриймвано на живо в The Abel Prize YouTube Channel.

Повече за работата на Денис Съливан може да прочетете тук.

На 8 февруари 2022 г. се навършват 90 години от рождението на академик Благовест Сендов. Той напусна този свят на 19 януари 2020 г., малко преди да навърши 88 години.

Институтът по математика и информатика отбелязва 90-ата годишнина от рождението на акад. Сендов с лекцията на проф. Едуард Саф от Университета Вандербилт, САЩ, озаглавена

Sampling with Minimal Energy:
A talk in commemoration of B. Sendov’s 90th birth date.

Тази лекция е част от поредицата Consortium Distinguished Lecture series, организирана съвместно от Института за Математически науки на Америките към Университета на Маями и Международния център за математически науки към ИМИ-БАН, чийто пръв директор бе акад. Сендов. Събитието ще се проведе онлайн чрез zoom на 9 февруари 2022 г. от 18:00 часа.

Photo credit: vanderbilt.edu

Професор Едуард Саф е изтъкнат специалист в теорията на приближенията, главен редактор на списанието Constructive Approximation и директор на Центъра за конструктивни апроксимации във Вандербилт. Той е чуждестранен член на БАН от 2013 година. Връзките му с България и с Института по математика и информатика са дългогодишни и плодотворни. През 2014 година той учредява Наградата „Роуз и Ървинг Саф”, която се присъжда всяка година на един български студент по математика за отличен успех и високи постижения в областта.

Акад. Сендов е световно известен български математик, всеотдаен новатор-педагог, изтъкнат държавник  и уважаван общественик. Завършва специалност „Математика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно специализира изчислителна математика в Московския държавен университет. От 1968 г. е професор по изчислителна математика в СУ, през 1974 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1981 г. – за академик.

Акад. Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор и най-младият ректор на Софийския университет. Той е една от най-ярките фигури в научния живот на България. Неговата научна дейност впечатлява със своята съдържателност, многообразие и продуктивност до самия край на живота му. Автор е на над 200 научни публикации, на няколко монографии, множество учебници и популярни статии. Акад. Сендов е един от пионерите на информатиката в България и заедно с акад. Любомир Илиев има основополагащ принос за нейното комплексно развитие в страната. Той е основна фигура в колектива, създал първата българска цифрово-електронна изчислителна машина „Витоша“ и един от първите в света електронни калкулатори „Елка 6521“.

Акад. Сендов е смел реформатор в образованието на всички нива. През 1970 г. като декан на Математическия факултет на Софийския университет въвежда тристепенната форма на обучение (бакалавър, магистър и докторант). Чак двадесет и пет години по-късно такава организация на университетското образование е приета в целия Европейски съюз.

Акад. Сендов е изтъкнат държавник и общественик. Бил е ректор на Софийския университет, председател на Българската Академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония.

Повече за събитието може да намерите на страницата на Международния център по математически науки www.icms.bg.