Чл.-кор. Хаджииванов и акад. Съботинов
Снимка: БНТ
На 24 май, празникът на българската писменост, просвета и култура, бяха връчени наградите „Питагор“ за 2020 година. Наградите се присъждат на български учени и научни колективи за съществен принос в развитието на науката в периода 2017-2019 година.
Наградата на Министерството на образованието и науката се връчва за дванадесета поредна година. Церемонията беше излъчена на 24 май по Българската национална телевизия, а наградите връчиха еврокомисарят Мария Габриел и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
На тазгодишното издание на Наградата бяха отличени петима учени от Българската академия на науките.
Голямата награда за цялостен принос в развитието на науката получиха акад. Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Хаджииванов.
Акад. проф. дфзн Никола Съботинов
Акад. Съботинов е доктор на физическите науки и академик на БАН от 2003 г. Има забележителна научна и научно-приложна дейност в областта на лазерната физика и технологиите. Научната му продукция възлиза общо на 380 публикации, 4 монографии и 30 патента (5 към настоящия момент). Неговите научни публикации са цитирани над 1400 пъти. Автор е на книгата „Лазерът”, излязла през 2018 г. и преведена на английски. Създадените от него лазери намират приложение в медицината, индустрията, екологията и др. За своята изобретателска дейност акад. Съботинов е вписан в Златната книга на българските изобретатели.
Председател на БАН 2008-2012 год.
Чл.–кор. проф. дхн Константин Хаджииванов
Проф. Хаджииванов е доктор на химическите науки и член-кореспондент на БАН. Научното му творчество включва над 200 публикации цитирани над 8000 пъти като един от най-цитираните в международната литература български учен. Научните приноси на проф. Хаджииванов са свързани с използването и развитието на метода на инфрачервената спектроскопия за охарактеризиране на повърхности, проследяване на повърхностните взаимодействия и изясняване механизмите на каталитични реакции.
Заместник-председател на БАН.
Голямата награда „Питагор“ за млад учен бе присъдена на доц. д-р Ина Анева.
Доц. д-р Анева е доцент в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Резултатите от работата ѝ са публикувани в 74 високостойностни научни публикации в реферирани списания с общ импакт фактор по Web of Science: 52,53. За пѝриода 2017-2019 г. тя е публикувала 25 статии в реферирани списания, от които 4 са в списания от най-високата категория, съавтор е на 3 глави от книги, като публикациите ѝ са цитирани 73 пъти. Доц. Анева е носител на наградата на БАН и МОН за отличен младежки проект и на БАН за млад учен.
Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните и инженерни науки за 2020 г. получи доц. д-р Милен Георгиев.
Доц. д-р Георгиев ръководи Лаборатория по метаболомика към Институт по микробиология на БАН и обучава студенти в специализиран курс лекции по метаболомика в ПУ „Паисий Хилендарски“. Ръководител на специализанти, дипломанти и докторанти в страната и чужбина. Изследванията му са фокусирани върху биосинтеза на фармацевтично значими молекули от растителен произход и създаването на биотехнологични подходи за тяхната устойчива продукция. Основен фокус на научен интерес са молекули с противовъзпалително действие и против затлъстяване. Доц. Георгиев въвежда в България за първи път съвременната платформа за метаболомика и метаболитно профилиране с ядрено-магнитен резонанс.
Награда „Питагор“ за приложни изследвания и резултати в областта на суперкомпютърни приложения и анализ на големи данни бе присъдена на колегата ни от ИИКТ проф. д-р Емануил Атанасов.
Проф. Атанасов ръководи екипа, осигуряващ работата на суперкомпютъра „Авитохол“ в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Разработките му намират приложение както във финансовата математика, така и в задачи, възникващи в машинното обучение и обработка на Internet-scale BigData. Съвместно със специалистите от Националния институт по метеорология и хидрология е разработил приложение за оперативно прогнозиране на метеорологични параметри със суперкомпютъра Авитохол. Ръководител и участник е в редица международни и национални проекти в областта на суперкомпютърните приложения. Автор е на 75 статии.
