Съгласно Устава на БАН, чл. 50 (5) за почетни членове на Българската академия на науките, съгласно традицията на академията, се избират лица с особени заслуги за укрепването и просперитета на БАН и за развитието на науката, просветата и културата в България.
Със свое решение от 16 март 2026 г. Общото събрание на Българската академия на науките присъди най-високото си почетно звание на акад. Юлиан Ревалски. Отличието е израз на дълбоко признание за неговото всеотдайно и мъдро лидерство като председател на Академията в период, изпълнен със сериозни обществени и институционални предизвикателства. Със своята ерудиция и достойно поведение, акад. Ревалски успя да утвърди гласа на БАН като морален и интелектуален ориентир, възвръщайки общественото доверие и самочувствието на научната общност.
Под неговото стратегическо ръководство бе приета дългосрочна визия за развитие до 2030 година, а Академията се наложи като ключов експертен център за държавата. Със свое постановление от 2020 година Министерски съвет припозна БАН за основен консултант по въпроси от национално значение, включително при изготвянето на стратегии в сферата на изкуствения интелект и енергетиката. Този нов етап в отношенията с институциите позволи на българската наука да заеме полагащото ѝ се място при определянето на националните приоритети.
Особено значими са постиженията на акад. Ревалски в областта на финансовата стабилност и модернизацията на научната база. По време на двата мандата на акад. Ревалски бюджетната субсидия на Академията отбеляза безпрецедентен ръст от 79 млн. лв. през 2017 г. до 240 млн. лв. през 2025 г. Това утрояване на бюджета позволи петкратно увеличение на началните заплати на академичния състав, което изведе възнагражденията до достойни нива и доближи условията на труд до европейските стандарти. Паралелно с това се наблюдава и устойчив ръст в качеството на научната продукция, изразен в по-голям дял публикации в най-престижните международни категории Q1 и Q2.
Може би най-силно впечатление сред академичната колегия предизвиква фактът, че в центъра на управленската политика на акад. Ревалски бе грижата за човешкия потенциал. Чрез инициативи като Националните програми „Петър Берон“ и „Вихрен“ и младежките проектни програми бе създадена среда, която задържа и привлича талантливи млади учени, формирайки приемственост и перспективност в развитието на научната школа на БАН. Под негово ръководство Академията разшири присъствието си и в образователната сфера чрез инициативи като „УчИ-БАН“ и квалификационни програми за учители, а съвместните магистърски програми с различни висши учебни заведения и устойчивото развитие на Националната програма „Образование с наука“ са пример за стратегически подход към откриването и изграждането на следващите поколения изследователи и учени.
За екипа на Института по математика и информатика това поредно признание за академик Ревалски е повод за особена гордост, тъй като професионалният път и израстването му са тясно свързани с ИМИ. Неговият успех начело на Академията е категорично доказателство за високите управленски и академични стандарти, които Институтът отстоява.
Отличието Почетен член на БАН има дълбоки корени, датиращи още от времето на Българското книжовно дружество (БКД) – предшественика на днешната Академия. Статутът на почетните членове е официално закрепен в първите закони и устави на Академията (включително в Закона за БАН от 1912 г.), като категорията винаги е била запазена за личности с изключителни заслуги към науката, културата и българската държавност.
През 1871 г., само две години след основаването на БКД в Браила, за първи негов почетен член е провъзгласен Гаврил Кръстевич – виден български книжовник, обществен деец и по-късно главен управител на Източна Румелия. През годините до Втората световна война званието е присъждано на личности, превърнали се в символ на епохата си. Сред тях се открояват имена като Марин Дринов, Иван Богоров, Иван Вазов, Евлоги Георгиев, Найден Геров, Петко Славейков, цар Борис III и др. След възстановяването на присъждането на званието през 1999 г. негови носители стават акад. Иван Костов, акад. Вера Мутафчиева, акад. Ростислав Каишев, акад. Чудомир Начев и акад. Иван Юхновски.
С избирането на акад. Ревалски за Почетен член на БАН Академията поставя името му сред поредица от личности, които имат не само неоценим принос за развитието на науката, но са и държавници в най-широкия смисъл на думата – това са хората, градили интелектуалните основи на България.
