На 20 май в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките бяха връчени за първи път награди на фондация „Тодоров“. Фондацията носи името на известния български физик акад. Иван Т. Тодоров (1933 г. – 2025 г.) и цели да поощрява развитието на математичната физика и математиката в България, както и създаването на забележителни художествени литературни произведения на български език. Фондацията ще присъжда две отличия:

  • Отличие „Акад. Иван Т. Тодоров“ – за значими постижения в областта на математичната физика и математиката – на учени, работещи основно в България.
  • Отличие „Проф. Тодор Боров“ – за забележителни постижения в областта на художествената литература – на автори, оставили следа в поезията и прозата на български език.

Първите носители на наградата са посочени приживе от патрона на фондацията и за 2025 г. това са: чл.-кор. Валентина Петкова от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН и чл.-кор. Стойчо Язаджиев от Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и Института по математика и информатика на БАН.

Отличието „Проф. Тодор Боров“ за 2025 г. бе присъдено на поета Иван Теофилов, поета Ани Илков и писателя Милен Русков.

Всеки от наградените получи специален почетен знак, грамота и парична премия. Почетният знак на фондацията прави препратка към идеали от античността, вплитайки в себе си тетраедър, куб и октоедър (три от петте платонови тела) и едновременно с това има отношение (чрез куба на Фано) към една от последните теми на научен интерес за проф. Тодоров – връзката между октонионите и физиката на елементарните частици.

Академик Иван Тодоров е учен с изключителни постижения и със световно признание в областта на съвременната теоретична физика – теория на елементарните частици, физиката на високите енергии, математическите основи на физиката. Без съмнение той е забележителен учен и един от най-известните български физици.

Акад. Иван Тодоров е роден на 26 октомври 1933 г. в София. През 1956 г. завършва специалността „Физика“ във Физикоматематическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Същата година постъпва на работа във Физическия институт на БАН. През 1960 г. защитава дисертация в Дубна. През 1963 г. защитава докторска дисертация, а през 1968 г. му е присъдено званието „Професор по теоретична и математична физика“. През 1967 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Едва 40-годишен, през 1974 г., Иван Тодоров е избран за действителен член на БАН и става най-младият академик в България.

Писменото научно наследство на акад. Иван Тодоров надхвърля 250 научни публикации, сред тях 11 монографии, които днес са настолни книги за всеки студент и докторант в областта на теоретичната физика по света. Приносите на академик Тодоров получават заслужено международно признание и чрез избирането му за член на редакциите на няколко от най-престижните световни списания по теоретична физика. Той е и един от експертите, канени многократно да консултират Нобеловия комитет при номиниране на лауреати за Нобелова награда.

През последните години от живота си акад. Тодоров бе и член на борда на Международния център по математически науки към Института по математика и информатика към БАН (ICMS–Sofia) и допринесе много не само за утвърждаването на авторитета на тази млада организация, но успя и да обогати дейностите ѝ, организирайки няколко международни конференции в България с участието на световно признати учени.

Работата на фондация „Тодоров“ ще бъде наблюдавана и подпомагана от настоятелство от международно признати учени и общественици. Акад. Юлиан Ревалски (председател на БАН 2016–2024) е член на настоятелството на фондацията. „Българската академия на науките е най-подходящото място за връчване на наградите на името на акад. Тодоров. Не само животът на акад. Тодоров е свързан с БАН, неговият дядо Иван Пеев-Плачков е сред дарителите на Академията“, припомни той.