Двама учени си поделят Абеловата награда за 2021 година. Това са унгарският математик Ласло Ловас (László Lovász) и информатикът Ави Вигдерсон (Avi Wigderson) от Израел.
Абеловият комитет на Норвежката академия на науките изтъкна техния „фундаментален принос към теоретичната компютърна наука и дискретната математика, както и водещата роля в оформянето им като централни области от съвременната математика“. Тяхната работа е от особена важност за „осигуряване на теоретична база за сигурността в интернет“.
73-годишният Ласло Ловас е почетен професор в математическия институт на университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща, Унгария (Eötvös Loránd University, Budapest, Hungary). Ави Вигдерсон е на 64 години. Роден е в Хайфа, завършил е в Университета в Принстън. Там той е професор в Института за авангардни изследвания (Institute for Advanced Study, Princeton, USA). Норвежката академия на науките изтъква неговия „голям принос за задълбочаване на връзката между математиката и компютърната наука“.
Абеловата награда се присъжда всяка година от Норвежката академия на науките и литературата за изключителни постижения в областта на математиката. Наградата се придружава от чек на стойност 7.5 млн. крони (886 000 щатски долара), които ще бъдат поделени между двамата учени.
Наградата Абел е учредена от правителството на Норвегия през 2002 г., за да бъде отбелязана 200-годишнината от рождението на един от най-великите математици – норвежеца Нилс Хенрик Абел (1802-1829). Въз основа на откритие на френския математик Огюстен Луи Коши, Абел развива теорията за сходимост на степенните редове и първи изследва напълно сходимостта на биноминалния ред. Абел поставя също основите на теорията на интегралните уравнения.
За първи път Абеловата награда е връчена през 2003 г. като номинациите се разглеждат от авторитетно 5-членно международно жури, препоръчано от Международния математически съюз и Европейското математическо общество.
Повече за Наградата и за наградените четете на https://www.abelprize.no/.
