Честването на делото на народните будители – личности, допринесли изключително много към изграждането на българския дух, строители на българското Възраждане – изразява преклонението на българина пред делото на учителите и духовните водачи на нацията.
Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители и ги канонизират като светци в своята историческа памет. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България – през 1869 г. – се създава Българското книжовно дружество, което полага основите на Българската академия на науките.
За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отбелязан в Пловдив през 1909 година. Дотогава на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. През 1922 година, по предложение на министъра на народното просвещение – Стоян Омарчевски, Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички „заслужили българи“. От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва този ден и като Ден на българската наука.
Българската академия на науките ще отбележи Деня на народните будители с тържествено събрание, което ще се състои на 31 октомври (петък), от 11:00 часа, в зала „Проф. Марин Дринов“ (ул. „15-ти ноември“ № 1). Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева ще отправи празнично обръщение. Акад. Иван Гранитски ще произнесе слово на тема Будителите и духовното възраждане на Отeчeството. По време на събитието ще бъдат връчени Наградите на БАН за журналисти и наградите за високи научни постижения на Съюза на учените в България.
Във фоайето на Академията Централната библиотека и Научният архив на БАН ще представят по случай Деня на народните будители изложба, посветена на 175-годишнината от рождението на Иван Вазов. В експозицията ще бъдат показани голяма част от всички над 1 000 отделни издания, които се съхраняват във фондовете на Централната библиотека на БАН.
Честит празник!







