Един от най-харизматичните математици на нашето време – Джон Конуей  – стана поредната жертва на коронавирус и почина на 82 години. От дълги години Джон Конуей има сериозни здравословни проблеми. На 8 април 2020 г. той изпада в треска в резултат на заразата с COVID-19 и почива три дни след това на 11 април 2020 г.

Джон Хортън Конуей е роден на 26 декември 1937 г. в Ливърпул, Англия. Той проявява интерес към математиката още от най-ранно детство. Едва четиригодишен, малкият Джон може да рецитира като стихотворение степените на двойката, а малко по-късно развива способността си да пресмята наум коя дата в кой ден от седмицата се пада. Впоследствие той доразвива това в неговия известен „Алгоритъм на Съдния ден“.

Когато е единадесетгодишен, на въпроса на своя учител какъв иска да стане, Джон Конуей отговаря „Искам да чета лекции по математика в Кеймбридж. И той постига своята цел. През 1959 г. получава бакалавърска степен в Кеймбридж, а през 1964 г. защитава там докторат. Той остава в Кеймбридж до 1987 г. След това е Джон-фон-Нойманов професор по приложна и изчислителна математика в Принстън, а от до 2013 г. до смъртта си е професор емеритус в Принстън. През 1981 г. е избран за член на Кралското научно дружество. Носител е на множество авторитетни научни награди.

През своята дългогодишна научна кариера е направил забележителни приноси в много области на математиката.

За алгебристите Джон Конуей е известен най-вече с неговите постижения в теория на крайните групи. През 1968-1969 г. той открива три от спорадичните прости групи, известни днес като Конуей-1, Конуей-2 и Конуей-3. Те са от ред

4,157,776,806,543,360,000, 42,305,421,312,000 и 495,766,656,000.

През 1986 г. става инициатор на издаването на Атлас на крайните групи, който и днес е настолна книга на всеки специалист в теорията на крайните прости групи. Той е и един от математиците, който свързва „Монстъра“ (най-голямата спорадична проста група от ред 808,017,424,794,512,875,886,459,904,961,710,757,005,754,368,000,000,000, който се записва с 54 цифри) с теорията на модулярните елиптични функции, чрез което намира дълбоки връзки между две наглед съвсем различни теории – теорията на крайните групи и комплексния анализ.

За широката математическа публика Джон Конуей е най-известен с неговите приноси в комбинаторната теория на игрите. Той е автор или съавтор на няколко книги, в които се поставят математическите основи на тази теория. Изобретил е няколко математически игри, най-известната от които е играта „Живот“. Тя е създадена през 1970 г. и е най-популярният пример на клетъчен автомат. Играта е пример за способности като възникване (самопораждане) и самоорганизация. С демонстрацията на това как от прилагането на прости правила се генерират сложни структури тя представлява интерес за физици, биолози, икономисти, математици, философи и учени от други научни направления. Популярността на „Живот“ е подпомогната от появата ѝ точно в момент, в който на пазара са пуснати ново поколение достъпни миникомпютри. Играта е можела да върви с часове на тези машини, които иначе биха останали неизползвани нощем. За много „Живот“ е просто софтуерно предизвикателство – забавен начин да се използва иначе прахосано време на процесора. За други обаче, „Живот“ има по-философско значение. Около нея през 1970-те и по-късно е сформиран култ, който продължава и днес.

Освен това, Джон Конуей има значителни приноси в редица други области на математиката като комбинаториката, теорията на числата, геометрията, геометричната топология, анализа и даже теоретичната физика.

С неговата кончина световната математическа мисъл понася тежка загуба.

Нека почива в мир!