Кралската шведска академия обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2021 година.
Клаус Хаселман (Max Planck Institute for Meteorology, Германия), Сюкуро Манабе (Princeton University, САЩ) и Джорджо Паризи (Sapienza University of Rome, Италия) са носителите на това най-престижно отличие за основополагащ принос към разбирането ни на сложните физични системи.
Сюкуро Мaнабе е на 90 години и заедно с 89-годишният Клаус Хаселман получават признанието на Академията за „физическото моделиране на земния климат и надеждното прогнозиране на глобалното затопляне“. Тяхното откритие „полага основите на нашето разбиране на земния климат и как човечеството влияе върху него“.
Манабе се интересува от темата от десетилетия. В своите изследвания още от 60-те години на миналия век той демонстрира как повишения в нивото на въглеродния диоксид влияят върху покачването на световната температура. Десет години по-късно Хаселман създава модел, който свързва климата с метеорологичните условия и обяснява защо климатичните модели са надежден начин за разчитане на привидно хаотичния характер на времето. Едновременно с това той търси и намира специфични сигнали за човешкото влияние върху климата.
Втората половина от наградата е присъдена на Джорджо Паризи, на 73 години, който открива “взаимодействието на хаоса и колебанията във физическите системи от атомни до планетарни мащаби”. Академията изтъква революционния му принос в теорията на неуредените материали и случайните процеси.
„Откритията, признати тази година, показват, че нашите познания за климата се основават на солидна научна основа, основана на строг анализ на наблюденията. Тазгодишните лауреати са допринесли за това да придобием по-задълбочен поглед върху свойствата и еволюцията на сложните физически системи “, заяви Торс Ханс Хансон, председател на Нобеловия комитет по физика.
