Акад. Благовест Сендов ни напусна неочаквано на 19 януари тази година. Поклонението ще се състои днес от 11.00 часа в сградата на Народното събрание, на площад “Княз Александър Първи”.

Благовест Сендов е световно известен български математик, всеотдаен новатор-педагог, изтъкнат държавник и уважаван общественик.
Роден е на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. През 1956 г. завършва специалност „Математика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно специализира изчислителна математика в Московския държавен университет. През 1964 г. защитава кандидатска, а през 1967 г. докторска дисертация. От 1968 г. е професор по изчислителна математика в СУ “Св. Климент Охридски”, през 1974 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1981 г. за академик.

Акад. Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор и най-младият ректор на Софийския университет.

Акад. Сендов е една от най-ярките фигури в научния живот на България. Неговата научна дейност впечатлява със своята съдържателност, многообразие и продуктивност до самия край на живота му. Автор е на над 200 научни публикации, на няколко монографии, множество учебници и популярни статии. Неговите основни научни постижения са в областта на теорията на апроксимациите, математическото моделиране в биологията, числените методи и информатиката. Той поставя началото на теорията на Хаусдорфовите апроксимации и създава световно известната българска математическа школа в тези области.

Акад. Сендов е един от пионерите на информатиката в България и заедно с акад. Любомир Илиев има основополагащ принос за нейното комплексно развитие в страната. Той е основна фигура в колектива, създал първата българска цифрово-електронна изчислителна машина „Витоша“ и един от първите в света електронни калкулатори „Елка 6521“.

Акад. Сендов е смел реформатор в образованието на всички нива. Той чете първите лекции по информатика и числени методи в Софийския университет. През 1970 г. като декан на Математическия факултет на Университета въвежда тристепенната форма на обучение (бакалавър, магистър и докторант). За кратко време е задоволена нуждата от специалисти в областта на информатиката и обработката на данни, както и във всички модерни области на математиката. Едва двадесет и пет години по-късно такава организация на  университетското образование е приета в целия Европейски съюз.

Заедно с акад. Любомир Илиев основават Единния център по математика и механика, който обединява научния потенциал на Софийския университет и Българската академия на науките в областта на математическите науки и информатиката. Впоследствие това обединение между Университета и Академията се разраства до всички области на науката и висшето образование.

Акад. Сендов е автор на образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, известна като „Сендовската система“, който инициира, докато е ректор на Софийския университет. Новата образователна система е въведена експериментално в 30 училища. Тя предлага нови методи на обучение, както и промяна в учебното съдържание по класове и е замислена с цел демократизация на обучението. Още от пети клас се учи програмиране.

Акад. Сендов е изтъкнат държавник и общественик. Сред многото длъжности, които е заемал са ректор на Софийския университет, главен научен секретар на БАН, председател на БАН, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония. Забележителна е и неговата дейност за издигане на международния авторитет на България във всички области. Той е бил подпредседател на Световния съвет за мира, председател на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP), пожизнен почетен президент на Международната асоциация на университетите (АИУ) и много други.

Много от нас помнят една от любимите фрази на акад. Сендов: „Всичко може на този свят, но не всеки го може“. А той беше наистина една много можеща личност.

Поклон пред светлата му памет!