Празникът на братята Кирил и Методий, създатели на първата българска азбука – глаголицата – е отбелязан за първи път на 11 май 1851 г. в Пловдив. Инициативата за честването на празника е на Найден Геров, който не случайно избира датата 11 май – това е денят, в който църквата почита светите равноапостолни Методий и Кирил. Датата, на която днес отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май – е според Григорианския календар, възприет в България през 1916 г.
До 9 декември 2020 г. празникът се нарича „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“, но с решение на Народното събрание официално е преименуван на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
Глаголицата, създадена от св. Кирил, е оригинална графична система, в която дадена буква отговаря на един звук. Смята се, че азбуката е създадена през 855 година, както това е отбелязано в произведението „За буквите“ на Черноризец Храбър.
На глаголица са написани първите преводи от гръцки и много от оригиналните старобългарски съчинения от Златния век. В края на 9. век и началото на 10. век в пределите на Първото българско царство възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата. Названието произхожда от името на св. Кирил и е установено в негова памет като знак за приемственост с безсмъртното му дело. За авторството на кирилицата няма сигурни източници. Кирилицата съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 12 знака, близки до глаголическите, които съответстват на специфичните за българския език звукове. Тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на даден звук съответства отделна буква. Дълго време старобългарските книжовници владеят и двете графични системи, а през 12. век кирилицата измества глаголицата. С кирилица днес си служат над 250 милиона души в Европа и Азия.
Българската азбука е третата официална графична система в Европейския съюз след 2007 година, когато България става негов член. Делото на светите братя е толкова значимо, че векове по-късно папа Йоан Павел II обявява светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа с апостолическото послание „За безпримерно достойнство“.