Тази година Нобеловата награда за физика се присъжда за два независими приноса в науката. Едната половина е присъдена на Роджър Пенроуз за откритието, че образуването на черни дупки е надеждно предсказание на общата теория на относителността, а другата половина – съвместно на Райнхард Генцел и Андреа Гез за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика.
Роджър Пенроуз е изтъкнат британски математик и математичен физик. Той е професор по математика в университета в Оксфорд. Основните приноси на Пенроуз са в областта на математическата физика, общата теория на относителността и космологията.
През 2020 година получава половината от Нобеловата награда за физика за своя анализ на образуването на черни дупки в общата теория на относителността. Основният му принос е доказателството, че сингулярността на кривината на черната дупка не е артефакт на симетрията, общоприето схващане по това време, а неизбежно се формира при съществуването на уловени повърхности. С други думи, ако има привиден хоризонт, пространство-времето развива сингулярност независимо от формата на хоризонта. Това е изключително важно откритие, тъй като демонстрира, чепертурбации и отклонения от сферичната (или аксиалната) симетрия не разрушават структурата на черната дупка, доказвайки, че черните дупки са реално предсказание на общата теория на относителността. Сред многобройните му други приноси е формулирането на хипотезата за космическата цензура, в която се посочва, че няма гола сингулярност т.е. всяка сингулярност е скрита от външен наблюдател на безкрайност зад хоризонта на събитията на черната дупка.
Райнхард Генцел е германски астрофизик, съдиректор на Института за извънземна физика Макс Планк в Гархинг, а Андреа Миа Гез е американски астроном и професор в катедрата по физика и астрономия в UCLA. И двамата водят групи астрономи, които от началото на 90-те години на миналия век са фокусирани върху регион, наречен Стрелец A * в центъра на нашата галактика. Резултатите на тези две групи са съгласувани, като и двете намират изключително тежък, невидим обект, привличащ околните звезди, ускорявайки ги до огромни скорости. Около четири милиона слънчеви маси са концентрирани в регион, не по-голям от нашата слънчева система. Тяхната основополагаща работа дава най-убедителните доказателства за съществуването на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път.
Може да проследите обявяването на наградите на https://youtu.be/5JFKNDVmx6k