Честването на делото на народните будители – личности, допринесли изключително много към изграждането на българския дух, изразява преклонението на българина пред делото на учителите и духовните водачи на нацията.

Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители и ги канонизират като светци в своята историческа памет. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България – през 1869 г. – се създава Българското книжовно дружество, което слага началото на Българската академия на науките.

Българската академия на науките ще отбележи Деня на народните будители с тържествено събрание. Честването ще се проведе на 1 ноември 2024 г. от 11:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН (София, ул. “15 ноември” № 1).

Заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева ще открие празника. На тържеството ще бъдат обявени носителите на Наградата на БАН за журналисти за 2023 г. Изявени учени от Академията ще получат отличията  Почетен знак „Марин Дринов“ на лента и Отличителен знак „За заслуги към БАН“.

Проф. Румяна Дамянова от Института за литература на БАН ще изнесе слово на тема  „Д-р Петър Берон: Човекът Вселена“. За празника в БАН ще бъде показана изложба, посветена на 200 години от издаването на Рибния буквар. Експозицията е подготвена от Централната библиотека на БАН, където се съхранява първото издание на „Буквар с различни поучения“ от 1824 г., станал известен като „Рибен буквар“.

За първи път празникът на народните будители е отбелязан в Пловдив през 1909 година. Дотогава на 1 ноември се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. През 1922 година Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички „заслужили българи“. От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

Честит празник!

На провелото се днес, 26 септември 2024 г., заседание на САЧК, бяха избрани нови член-кореспонденти в направленията математически, физически, химически и науки за Земята. Трима от тях – тези в областта на математическите науки – са представители на Института по математика и информатика.

Член-кореспондент, проф. д.м.н. Петър Бойваленков е един от най-уважаваните у нас и в чужбина представители на българската школа по теория на кодирането. Една от основните научни области, в които работи, е теория на сферичните кодове в крайномерно евклидово пространство. Освен чисто теоретичен интерес, тази област има и отношение към практиката – в теория на кодирането, при изследване функцията на надеждност за Гаусов канал с ограничена мощност на сигналите, при числено интегриране и др.

Чл.-кор. Бойваленков е един от най-активните участници в извънкласната работа по математика и в подготовката на националния отбор за Международната олимпиада по математика. От 2005 г. досега е член на Националната комисия на Министерството на образованието и науката за организиране и провеждане на олимпиади (9.-12. клас), а в периода 2014-2018 година е ръководител на националния отбор за Международната олимпиада по математика.

Чл.-кор. Петър Бойваленков е директор на ИМИ-БАН от 2021 г. Той е заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на математиците в България от 2017 година.

Член-кореспондент, проф. дн Людмил Кацарков има значителни научни постижения в няколко области на математиката и математическата физика –  алгебричната, диференциалната и симплектичната геометрия и топология, теория на струните, математическата биология. Неговата богата математическа култура му позволява да използва подходи и техники от различни математически области за атакуване на класически проблеми в математиката, стоящи отворени от доста време.

Чл.-кор. Людмил Кацарков е една от основните движещи сили за създаването на Международния център по математически науки към ИМИ (ICMS–Sofia). Като научен директор на Центъра той има съществен принос към активната дейност, развивана в Института през последните години.

Член-кореспондент, проф. д.м.н. Надежда Рибарска е световноизвестен специалист в областта на функционалния анализ, вариционния анализ и теорията на критичните точки – едни от най-динамично развиващите се области на математиката през втората половина на 20. и началото на 21. век. Тя е отговорила на въпроси, които са били обект на изследвания на редица известни специалисти в областта, а много от нейните резултати са катализатор за по-нататъшни изследвания от други автори. Нейните методи на изследвания включват комбинация на методи от топологията, функционалния и класически анализ с директни приложения в теорията на оптимизациите с голям потеницал за бъдещо развитие.

Чл.-кор. Рибарска работи в секция Изследване на операциите, вероятности и статистика на ИМИ-БАН и е преподавател в катедра Математически анализ на Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Честито, колеги!

На свое заседание на 20.09.2024г. УС на БАН взе решение за обявяване на нова конкурсна сесия за набиране на бенефициенти на Националната програма за подпомагане на млади учени и постдокторанти-2, финансирана от МОН.

Програмата въвежда подкрепящи мерки за устойчиво развитие и възпроизвеждане на научния капацитет на национално ниво, както и цели да подпомогне развитието на научната кариера на младите учени и постдокторанти.

Срокът на програмата е до края на 2025 година.

Във връзка с изпълнението на Програмата, Институтът по математика и информатика при БАН отправя покана за кандидатстване по съответните модули – „Млади учени“ и „Постдокторанти“.

Условията за кандидатстване не са променени. Повече информация вижте тук.

Документите за кандидатстване и в двата модула се подават в канцеларията на ИМИ най-късно до 07.10.2024 г. Документите за постдокторантски стипендии се подават и на английски език.