През септември 2026 г. Институтът по математика и информатика при БАН участва активно в поредица от инициативи, които поставят науката в пряк диалог с обществото. Общата тенденция в тях е ясна – от знание, което се съхранява в институциите, към знание, което се споделя, преживява и създава заедно с хората.
На 25 септември ИМИ–БАН, като координатор на Пилотната програма за отворена наука, организира кръгла маса „Накъде сочи компасът на гражданската наука в България?“, посветена на състоянието и перспективите пред гражданската наука у нас. Участници от научни и академични институции, НПО, граждански организации и публичния сектор обсъдиха ролята на гражданите в научния процес, необходимите умения и капацитет, наличната инфраструктура, както и бариерите пред развитието на гражданската наука.
В рамките на срещата беше поставена основата на „Карта на гражданската наука в България – 2026“, която да очертае съществуващите инициативи, участници, ресурси и области на въздействие и да подпомогне формулирането на приоритети до 2030 г.
В рамките на Европейската нощ на учените проект ФОКУС към ИМИ–БАН заедно с Регионалния исторически музей – София и Института за информационни и комуникационни технологии представи 3D модел на историческия експонат пред широката публика. Посетителите разглеждаха 3D модел изображението и сами изграждаха хипотеза за неговото предназначение. Вместо готов отговор те преминаваха през основните стъпки на научния процес – наблюдение, въпрос, хипотеза, доказателства и заключение. Така научният метод се превърна в преживяване, в което посетителят не е само публика, а участник. В края на експеримента те имаха възможност да видят и кратко видео, генерирано с изкуствен интелект, което дава възможност да оживеят архивни снимки и да поставят въпроси за научната достоверност.
Темата за новите технологии и културното наследство беше развита в рамките на проект FOCUS: ERA Chair в ИМИ–БАН чрез участието в градския фестивал „Човекът и улицата: Пиротска“.
В иновативния поп-ъп музей „НА ФОКУС: ПИРОТСКА“ посетителите се срещнаха с 3D дигитализация на исторически предмети, „умни очила“ и експерименти с изкуствен интелект, които поставиха въпроса как технологиите могат да помогнат да виждаме и преживяваме миналото по нов начин. Особено място имаше старото ваксаджийско сандъче, превърнато в 3D дигитален обект. Чрез него една малка вещ от ежедневието се превърна в отправна точка към историята на улицата и хората, които са я обитавали.
Технологиите обаче поставят и нови въпроси: Какво вижда изкуственият интелект? Какво не разпознава? Как проверяваме информацията? И къде е ролята на човека в интерпретирането на дигиталното наследство? Различните инициативи на ИМИ–БАН през септември 2026 г. очертаха обща посока: науката да бъде по-близо до хората, а технологиите да бъдат инструмент за участие, разбиране и споделяне на знание.
