От 23 до 30 юли 2026 г. във Филаделфия се провежда Международният конгрес на математиците. Това е най-големият конгрес в математическата общност, който се организира веднъж на всеки четири години под егидата на Международния математически съюз (IMU).
Традиционно, по време на церемонията по откриването на първия ден на конгреса се връчва и Фийлдсовият медал (Fields Medal), най-престижната награда в математиката. Фийлдсовият медал е наречен така на името на канадския математик Джон Фийлдс (1863 – 1932) и се връчва на математици до 40-годишна възраст за особени постижения в областта на математиката. Наградата е присъдена за първи път през 1936 година, а от 1950 година насам се присъжда на всеки 4 години.
Медалът, често наричан „Нобелова награда по математика“, се присъжда като признание за изключителни математически постижения за съществуваща работа и като очакване за бъдещи постижения.
Четиримата лауреати на Фийлдсовия медал за 2026 година са Ю Дън (37), Чикагски университет, САЩ, Джон Пардън (37), Университет Стони Брук, САЩ, Джейкъб Цимерман (38), Университет на Торонто, Канада, и Хонг Уанг (35), Нюйоркски университет, САЩ и IHES, Франция. За трети път в историята на връчването на тази награда един от носителите на Филдсов медал е жена. Първата носителка на наградата бе Мариам Мирзакхани, професор по математика в Станфордския университет, Калифорния, САЩ, която бе лауреат през 2014 година. През 2022 година с престижната награда бе отличена Марина Вязовска.
При присъждането на наградата бяха изтъкнати и аргументите при взимането на решението:
Ю Дън – за работата му върху частни диференциални уравнения, включително строгото извеждане на уравнението на Болцман от динамиката на твърдите сфери за разредени газове, извеждането на вълнови кинетични уравнения от нелинейни дисперсионни системи и вероятностни подходи към нелинейната динамика на Шрьодингер.
Джон Пардън – за постиженията му в симплектичната геометрия, включително нови подходи към виртуалните фундаментални цикли, категориите на Фукая за Лиувилови многообразия и броенето на холоморфни криви, както и за приноса му към други области на геометрията и топологията, включително действията на групи върху 3-многообразия и теорията на възлите. Джон Пардън е добре познат на математическата общност в България, той е участвал в две конференции на Международния център по математически науки.
Джейкъб Цимерман – за ролята му в разширяването на обхвата на o-минималните техники в рамките на аритметиката и комплексната алгебрична геометрия, включително доказателството на хипотезата на Грифитс за алгебричността на образите на периодичните изображения.
Хонг Уанг – за работата ѝ в хармоничния анализ и геометричната теория на мярката, включително приложения на многомащабни техники и техники за декоплинг (развързване) към хипотезата за локално изглаждане на равнинното вълново уравнение, както и за значителен напредък в ограниченията на Фурие, множествата от разстояния на Фалконер, множествата на Фюрстенберг в равнината и задачата на Какея в тримерното пространство.
Джейкъб Цимерман и Ю Дън са златни медалисти от международната олимпиада по математика съответно през 2004 и 2006 г.
40-годишният Шаян Овейс Гаран от Вашингтонския университет получи медала Абакус – по-нова награда, създадена по модела на Фийлдсовия медал, която отбелязва постиженията на млади учени в областта на компютърните науки.
Наградата му е присъдена за неговите огромни приноси към теорията на алгоритмите. Неговите работи извеждат анализа на алгоритмите отвъд комбинаториката и вероятностния анализ, навлизайки в теорията на геометрията на полиномите и свързаните с нея теми. Тази теория води до по-дълбоко разбиране на разпределенията върху покриващи дървета и матроидни базиси като цяло. Работата на Овейс Гаран подобрява апроксимацията на метричната задача за търговския пътник, надминавайки границата на апроксимацонния множител в (3/2)-алгоритъма на Кристофидес отпреди 50 години, и води до революция в разбирането за марковски Монте Карло извадкови алгоритми (чрез доказателство на хипотезата на Михайл-Вазирани и самостоятелно доказателство, решаващо най-силната версия на хипотезата на Мейсън) посредством спектрална независимост.
Повече за наградите и за лауреатите може да четете на https://www.mathunion.org/imu-awards/fields-medal/fields-medals-2026








