ИМИ - БАН

Институтът по математика и информатика (ИМИ) при БАН е създаден в първите години след края на Втората световна война с усилията и високия професионализъм на едно поколение български математици, които днес с признателност наричаме стожери на българската математика.

За рождена дата на ИМИ с основание се приема 27.10.1947 г. На този ден Управителният съвет (УС) на БАН приема план за нучната дейност през 1947/1948 г. В частта си за математически науки той включва работа на три комисии:

  • Комисия за демографски изучавания (акад. К. Попов),
  • Комисия за математически изучавания на репрезентативния метод в статистиката (акад. Н. Обрешков),
  • Комисия за финансово математическо проучване на държавните и гарантираните от държавата външни облигационни заеми (акад. К. Попов),

както и подробни индивидуални планове на академиците-математици Иван Ценов, Любомир Чакалов, Никола Обрешков и Кирил Попов. С това се пристъпва към реализиране на идеята за създаване на Природо-математичния клон на академията за развитие на научно-изследователски институти по отделни научни направления, в това число математически институт, обсъждана в УС на БАН още през 1945 г. (Протокол №14/01.08.1945).

В пълно съзвучие с динамиката на епохата и развитието на научните изследвания по математически науки организацията няколко пъти променя името си. През 1949 г. е учреден Математически институт (МИ) при физико- математическия клон на академията и за негов ръководител е определен акад. Л. Чакалов (Дневник 490/24.03.1949). През 1961 г. МИ се преименува в Математически институт с изчислителен център (МИ с ИЦ), през 1972 г. - в Институт по математика и механика с изчислителен център (ИММ с ИЦ), през 1994 г. - в Институт по Математика (ИМ). Сегашното име - Институт по математика и информатика е от 1995 г.

На 27.06.1951 г. УС на БАН утвърждава първия научен съвет на МИ в състав:
     Председател: акад. Н. Обрешков
     Секретар: проф. Б. Петканчин
     Членове: акад. Л. Чакалов, акад К. Попов, акад. Ив. Ценов, проф. Л. Илиев, проф. Я. Тагамлицки, проф. Г. Брадистилов, проф. А. Стоянов, доц. А Матеев (посочени са титлите на членовете на съвета към момента на създаването му).

 

Директори на ИМИ са били:

Акад. Любомир Чакалов

1947-1950

Акад. Никола Обрешков

1951-1963

Акад. Любомир Илиев

1964-1988

Акад. Петър Кендеров

1988-1993

 

Проф. Николай Янев

1993-1999

 

Акад. Стефан Додунеков

1999-2012

 

Акад. Юлиан Ревалски

2012-2016

 

Акад. Веселин Дренски 

2017 - в момента

 

От създаването си през 1947 г. ИМИ е водещ български център за изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри, провеждащ целенасочена, дългосрочна и последователна политика, свързана с основните тенденции в развитето на математиката, информатиката и информационните технологии. Няколко факта от нашата история са показателни за успешната реализация на мисията на ИМИ:

  • През 1961 г. в МИ се създава първият в България изчислителен център.
  • В периода 1962-1964 г. се създава първата българска цифрова електронно-изчислителна машина Витоша.
  • През 1965 г. се създава първият електронен калкулатор Елка 6521.
  • През 1966 г. от МИ с ИЦ се отделя Централният институт по изчислителна техника (ЦИИТ).
  • През 1977 от ИММ с ИЦ се отделя Институт по механика и биомеханика.
  • Сътрудници на ИМ с ИЦ са основно ядро в създадения през 1984 Координационен център по информатика и изчислителна техника (сега Институт по паралелна обработка на информацията).
  • Съвместно с фондация Св. Св. Кирил и Методий, фондация Еврика и Съюза на математиците в България през 2000 г. ИМИ учредява Ученически институт по математика и информатика.
  • През 2006 г. в ИМИ е създаден Национален център по дигитализация на научно, културно и историческо наследство.

Важна част от политиката на ИМИ е участие в образователни програми на България на всички нива, за да се гарантира устойчиво развитие на нучния потенциал в областта на математиката и информатиката. Многообразни са дейностите в това направление: обучение на магистри и докторанти, изявени ученици (в това число подготовка на националните отбори по математика, информатика и математическа лингвистика), преквалификация на учители, подготовка на студенти и докторанти за научна работа чрез включването им в преки научни изследвания.

Признание за авторитета на ИМИ в България са преките контакти и съвместна работа с редица неправителствени изследователски и културни институции като: 

  • Съюз на математиците в България
  • Международна Фондация „Св. Св. Кирил и Методий” 
  • Фондация „Еврика”
  • Фондация „Демократични традиции”
  • Международна Фондация „Васил Попов”
  • Фондация „Америка за България” 
  • Американска фондация за България
  • Фондация "Комунитас"
  • Българската асоциация по моделиране и симулации „БУЛСИМ”
  • Националната галерия за изящни изкуства
  • Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”
  • Национален исторически музей 
  • Държавна агенция „Архиви”
  • Федерация на научно-техническите съюзи
  • Съюз на българските читалища
  • и мн. др.

Как са организирани научните изследвания в ИМИ в момента?

Сътрудниците на ИМИ са разделени в 10 отделни секции и едно временно научно звено. Работи се по 75 научни теми, разпределени в:

  • 16 проекта, финансирани от бюджета на БАН;
  • 19 проекта, финансирани от Националния фонд за научни изследвания;
  • 40 проекта по международни програми.

В института действат 16 постоянни научни семинара.

От ИМИ или със съдействието на Института се издават четири научни и научно-методически списания.
Поддържа се богата библиотека, която, по мнение на многобройните гости на института от чужбина, е сред най-добрите в Югоизточна Европа в областта на математическите науки.
Благодарение на високия професионализъм на сътрудниците си ИМИ е интегриран в световната научна общност и се ползва със заслужен авторитет. Всяка година институтът посреща над 200 известни чуждестранни учени, организира над 15 научни конференции, семинари, школи.

 

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни

Съобщения в журнала