ИМИ - БАН

Награда на ИМИ

Библиотека на ИМИ

Музей

Институтът по математика и информатика (ИМИ) при БАН е създаден в първите години след края на Втората световна война с усилията и високия професионализъм на едно поколение български математици, които днес с признателност наричаме стожери на българската математика.

За рождена дата на ИМИ с основание се приема 27.10.1947 г. На този ден Управителният съвет (УС) на БАН приема план за нучната дейност през 1947/1948 г. В частта си за математически науки той включва работа на три комисии:

  • Комисия за демографски изучавания (акад. К. Попов),
  • Комисия за математически изучавания на репрезентативния метод в статистиката (акад. Н. Обрешков),
  • Комисия за финансово математическо проучване на държавните и гарантираните от държавата външни облигационни заеми (акад. К. Попов),

както и подробни индивидуални планове на академиците-математици Иван Ценов, Любомир Чакалов, Никола Обрешков и Кирил Попов. С това се пристъпва към реализиране на идеята за създаване на Природо-математичния клон на академията за развитие на научно-изследователски институти по отделни научни направления, в това число математически институт, обсъждана в УС на БАН още през 1945 г. (Протокол №14/01.08.1945).

В пълно съзвучие с динамиката на епохата и развитието на научните изследвания по математически науки организацията няколко пъти променя името си. През 1949 г. е учреден Математически институт (МИ) при физико- математическия клон на академията и за негов ръководител е определен акад. Л. Чакалов (Дневник 490/24.03.1949). През 1961 г. МИ се преименува в Математически институт с изчислителен център (МИ с ИЦ), през 1972 г. - в Институт по математика и механика с изчислителен център (ИММ с ИЦ), през 1994 г. - в Институт по Математика (ИМ). Сегашното име - Институт по математика и информатика е от 1995 г.

На 27.06.1951 г. УС на БАН утвърждава първия научен съвет на МИ в състав:
     Председател: акад. Н. Обрешков
     Секретар: проф. Б. Петканчин
     Членове: акад. Л. Чакалов, акад К. Попов, акад. Ив. Ценов, проф. Л. Илиев, проф. Я. Тагамлицки, проф. Г. Брадистилов, проф. А. Стоянов, доц. А Матеев (посочени са титлите на членовете на съвета към момента на създаването му).

Директори на ИМИ

Директори на ИМИ са били:

     1947-1950   Акад. Любомир Чакалов
     1951-1963   Акад. Никола Обрешков
     1964-1988   Акад. Любомир Илиев
     1988-1993   Акад. Петър Кендеров
     1993-1999   Проф. Николай Янев
     1999-2012   Акад. Стефан Додунеков
     2012-....      Акад. Юлиан Ревалски 

От създаването си през 1947 г. ИМИ е водещ български център за изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри, провеждащ целенасочена, дългосрочна и последователна политика, свързана с основните тенденции в развитето на математиката, информатиката и информационните технологии. Няколко факта от нашата история са показателни за успешната реализация на мисията на ИМИ:

  • През 1961 г. в МИ се създава първият в България изчислителен център.
  • В периода 1962-1964 г. се създава първата българска цифрова електронно-изчислителна машина Витоша.
  • През 1965 г. се създава първият електронен калкулатор Елка 6521.
  • През 1966 г. от МИ с ИЦ се отделя Централният институт по изчислителна техника (ЦИИТ).
  • През 1977 от ИММ с ИЦ се отделя Институт по механика и биомеханика.
  • Сътрудници на ИМ с ИЦ са основно ядро в създадения през 1984 Координационен център по информатика и изчислителна техника (сега Институт по паралелна обработка на информацията).
  • Съвместно с фондация Св. Св. Кирил и Методий, фондация Еврика и Съюза на математиците в България през 2000 г. ИМИ учредява Ученически институт по математика и информатика.
  • През 2006 г. в ИМИ е създаден Национален център по дигитализация на научно, културно и историческо наследство.

Важна част от политиката на ИМИ е участие в образователни програми на България на всички нива, за да се гарантира устойчиво развитие на нучния потенциал в областта на математиката и информатиката. Многообразни са дейностите в това направление: обучение на магистри и докторанти, изявени ученици (в това число подготовка на националните отбори по математика, информатика и математическа лингвистика), преквалификация на учители, подготовка на студенти и докторанти за научна работа чрез включването им в преки научни изследвания.

Признание за авторитета на ИМИ в България са преките контакти и съвместна работа с редица неправителствени изследователски и културни институции като: 

  • Съюз на математиците в България
  • Международна Фондация „Св. Св. Кирил и Методий” 
  • Фондация „Еврика”
  • Фондация „Демократични традиции”
  • Международна Фондация „Васил Попов”
  • Фондация „Америка за България” 
  • Американска фондация за България
  • Фондация "Комунитас"
  • Българската асоциация по моделиране и симулации „БУЛСИМ”
  • Националната галерия за изящни изкуства
  • Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”
  • Национален исторически музей 
  • Държавна агенция „Архиви”
  • Федерация на научно-техническите съюзи
  • Съюз на българските читалища
  • и мн. др.

Как са организирани научните изследвания в ИМИ в момента?

Сътрудниците на ИМИ са разделени в 10 отделни секции и едно временно научно звено. Работи се по 75 научни теми, разпределени в:

  • 16 проекта, финансирани от бюджета на БАН;
  • 19 проекта, финансирани от Националния фонд за научни изследвания;
  • 40 проекта по международни програми.

В института действат 16 постоянни научни семинара.

От ИМИ или със съдействието на Института се издават четири научни и научно-методически списания.
Поддържа се богата библиотека, която, по мнение на многобройните гости на института от чужбина, е сред най-добрите в Югоизточна Европа в областта на математическите науки.
Благодарение на високия професионализъм на сътрудниците си ИМИ е интегриран в световната научна общност и се ползва със заслужен авторитет. Всяка година институтът посреща над 200 известни чуждестранни учени, организира над 15 научни конференции, семинари, школи.