Секция „Алгебра и логика“ 2018-06-17T17:59:10+00:00

Секция

Алгебра и логика

Секция „Алгебра и логика“ в ИМИ е създадена през март, 2011 г., чрез сливането на секция „Алгебра“ и секция „Математическа логика“.

Исторически бележки за секция „Алгебра“

С назначаването си за директор на Института по математика през 1951 г. акад. Никола Обрешков създава секция “Алгебра, теория на числата, теория на вероятностите и математическа статистика” и става пръв неин ръководител. В първите години на съществуване на секцията научната тематика е силно повлияна от научните интереси на акад. Обрешков и от днешна гледна точка се намира на границата на класическата алгебра, анализа и теория на вероятностите. През 60-те години в секцията започват да се развиват и чисто алгебрични направления, а през 70-тегодини започват изследвания в областта на алгебричната геометрия. През 1983 г. и 1986 г. са проведени Летни школи по алгебра с авторитетно национално и международно участие и представяне. Сътрудници на секцията формират ядрото на създадената в края на 80-те години секция “Математически основи на информатиката” в ИМИ. Днес секция “Алгебра и логика” е водещо научно звено в областта на алгебрата, алгебричната геометрия и техните приложения в другите области на математиката, информатиката и природните науки, със солидни контакти с известни научни центрове в чужбина. Двама от тях (Веселин Дренски и Георги Томанов) са удостоявани за свои работи с наградата на БАН за математически науки “Никола Обрешков”. Секцията винаги активно се е включвала в подготовката на кадри по математика и информатика във ФМИ на СУ и в други висши учебни заведения в България. Голяма част от българските алгебристи са били дипломанти и докторанти на секция и сектор “Алгебра”. Бивши сътрудници и възпитаници на секцията работят в редица чуждестранни университети в САЩ, Германия, Ю. Корея, Бразилия и др. Сътрудници на секцията активно участват в популяризирането на математиката и в работата с талантливи ученици.

Исторически бележки за секция „Математическа логика“

За рождена дата на секцията може да се смята 3 ноември 1959 г., когато е публикувано Постановление № 236 на ЦК на БКП и Министерския съвет. В резултат на това към Института по математика на БАН е създадена секция “Математическа логика” с ръководител проф. Боян Петканчин (едновременно ръководител и на секция “Геометрия”). Макар че до 1970 г. секцията не функционира като структура, след 1959/1960 г. акад. Петканчин в своите лекции в Математическия факултет (МФ) на СУ “Св. Климент Охридски” разработва първия системен курс по математическа логика у нас. Години наред той чете и курса “Основи на математиката”, включващ елементи на мат. логика и метаматематиката.

Попълването на секцията започва през януари 1970 г., когато за стажант-научен сътрудник е назначен Владимир Сотиров. През август 1970 г. е назначен и Радослав Павлов, който работи в секцията до 1985 г.

През януари 1971 г. е основан Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Математическия институт (МИ) и МФ на СУ. Тогава секцията е влята в новия сектор “Топология и математическа логика”, ръководен от доц. Дойчин Дойчинов. През ноември 1972 г., секторът е разделен на двете си съставки, а ръководството на сектор “Математическа логика” се поема от доц. Димитър Скордев.

Първоначално в сектора работят още Вл. Сотиров и Р. Павлов (от МИ), заедно с Петьо Петков и Димитър Вакарелов (от МФ). По-късно съставът се разширява с Георги Гаргов (от 1976 г.), Анатолий Буда (от 1976 до 1989 г.), Любомир Иванов (от 1981 г.), Славян Радев (от 1981 до 1989 г.) и Соломон Паси (от 1984 г.).

През 1989 г., при разпадането на Единните центрове за наука и подготовка на кадри, във възстановената секция “Математическа логика” на ИМИ остават Люб. Иванов като неин ръководител, Г. Гаргов (до 1999 г.), Вл. Сотиров и С. Паси (до 1994 г.). По-късно в секцията постъпват Димитър Добрев (от 1996 г.), Йордан Зашев (прехвърля се от Катедрата във ФМИ, 1998 г.) и Димитър Гелев (от 2000 г.). За кратко време (февр. 1989 – 1991 г.), след закриването по политически причини на Философският институт при БАН, сътрудниците от неговата секция “Логика” Богдан Дянков, Христо Смоленов, Веселин Петров и Марион Мирчева (до 1995 г.), са зачислени в секцията.

Сътрудниците на с-я “Математическа логика” активно участват в научния живот със своите научни публикации, доклади пред международни и български научни форуми, лекции в университети, научно-популярни статии и др. През 1986 г. е издадена монографията на Люб. Иванов “Algebraic Recursion Theory”, която е удостоена с наградата “Акад. Никола Обрешков”. През 1987 г. С. Паси организира четенето на “Сказки по логика”, в които вземат участие членове на секцията. По-късно сказките са издадени в книга. Секция “Математическа логика” съвместно с Катедрата по математическа логика организира Логически колоквиум. Сред най-важните научни мероприятия, организирани съвместно от секцията и катедрата, са: Лятна школа по алгоритми и логика (Благоевград, 1979 г.); Конференция по математическа логика, посветена на паметта на А. А. Марков (София, 1980 г.); Лятна школа по мат. логика и нейните приложения (Приморско, 1983 г.); Лятна школа и конференция по мат. логика, посветена на 80-ата годишнина на К. Гьодел (Варна, 1986); Лятна школа и конференция по математическа логика, посветена на 90-ата годишнина на А. Хейтинг (Варна, 1988).

Някои бивши сътрудници на секцията също продължават своята пълноценна работа в логиката и близките й области. Например, Р. Павлов дълги години ръководи секция “Математическа лингвистика” към ИМИ, Г. Гаргов създава и ръководи Лаборатория по лингвистично моделиране, а Сл. Радев преподава в университетите в Бялисток и Варшава.

Някои членове на секцията печелят обществено признание и за извънакадемичната си дейност. Сотиров, Иванов и Паси са избрани за народни представители в 7-мото Велико народно събрание от страна на Съюза на демократичните сили и стават съавтори на Конституцията на Република България.

До сливането със секция “Алгебра” в секция „Математическа логика” работят: ст. н. с. д-р Л. Иванов (ръководител), ст. н. с. д-р Й. Зашев, ст. н. с. д-р Д. Гелев и мат. Д. Добрев.

Още исторически сведения за развитието на математическата логика в София се съдържат в бележките на проф. Димитър Скордев на адрес http://www.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/history.htm